Какво кара хората да се обвиняват

Съвестта е изходът на човека от злините, което той сам си е причинил.Правилници и формули, тези механични средства за употреба на разума или по-скоро за злоупотреба с природните му заложби, са рамките на външната съвест. А ако някой ги отхвърли, той би прескочил и най-нищожното препятствие крайно неуверено, защото няма навика да се движи свободно. Тъкмо затова малцина са тези, които чрез самостоятелна работа на духа си са сполучили да се измъкнат от непълнолетието на духа и уверено да поемат по собствен път.

За самообвинението не се иска нищо друго, освен свобода, и то най-невинната от всичко, което може да се нарече свобода, а именно - винаги и изцяло открито, публично да използваш разума си. Критичното използване на собствения разум трябва винаги да е свободно и единствено, това може да осъществи просвещението сред хората. Онова, което определя развоя на обикновеното всекидневно съществуване в неговата непрекъсната връзка с обществената действителност, не е нищо друго освен съзнанието за нравственото, за дълга. Не можем да си представим нито един миг от процеса на това съществуване без чувството за нравственото. Целият обществен живот почива върху това чувство, върху идеята за отговорността на всяка лична постъпка. Каквато и да бъде формата на социалната воля, където и да се проявява тя, каквито и да са нейните цели: винаги тя е подчинена на оня непобедим вътрешен даймонион, който я заставя да действува с оглед към един свръхдействителен и същевременно толкова действителен и толкова индивидуален закон. Това, което ръководи повседневното битие, е съзнанието за могъществото на този закон, за неговата безусловна значимост сред смените на минутните явления. Дори може да се каже, че системата на целия социален живот е система на дълга, че нищо друго не изразява движението на този живот, освен осъществяването на нравственото съзнание. С една дума, доколкото действаме, доколкото сме обществени, ние сме подчинени на нравствената повеля, на оня необясним и загадъчен глас, който живее в глъбините на всяко живо същество и без което няма общество, ни държава, ни