Какво е за мен Левски

Историята има своя логика. Мрачните епохи раждат най-светлите личности. Годините на смърт, унижение, страх и агония не убиват човешкия дух. Безпомощността на простосмъртните създава основата, върху която се изграждат велики характери. Какво е за мен левски? Вероятно всеки изгражда в съзнанието си своя представа за личността на Апостола. за мен той е символ на чистота, честност, смелост, символ на високите идеали и на свободата.

В историческата наука са се водили много спорове, свързани с ролята на личността за хода на историята. Мнозина са склонни да отрекат значението на изявената личност и да определят като водеща ролята на голямата група от хора, на народа. Действително личността не е способна да промени сама хода на историята. Тя се нуждае от подкрепата на мнозинството. Но, според мен, тълпата не може да направи нищо, ако я няма необикновената, изявената личност, която да я обедини и поведе. Тъкмо това успява да направи Апостолът на свободата.

Съдбата му определя тежък жребий. Той се ражда в поробена земя. В земя, в която повече от пет века властват жестокостта и беззаконието. В тази земя някога великият български народ бил загубил вярата си в спасението и освобождението. Непокорния някога народен дух дълбоко спял под плътното було на страха и покорството. От народ на герои и велики царе българите се превърнали в народ от простосмъртни, гърчещи се в агония и молещи за милост. Няма нищо чудно в тази промяна, защото векове наред поробителят систематично унищожавал непокорните, посичал вярата и надеждата. Децата на народа ни били убивани пред очите на майките си, девойките били поругавани за удоволствие, а мъжете-бесени, ако дръзнат да надигнат глава, за да защитят близките си. Народ, забравен от Бога, тъпкан и мачкан от поробителя. Народ, който бавно и сигурно вървял към своето национално обезличаване и претопяване в огромната империя.

И точно тогава, когато отчаянието било пълно в малкото подбалканско градче се родило синеокото момче Васил Иванов Кунчев. Появила се една необикновена личност. Необикновена със своята извисеност, прозорливост, с всеотдайността и жертвоготовността си. С огнено слово, с неповторима отдаденост на делото, със своя светъл пример той успял да пробуди заспалия народен дух.

Думите му бяха прости, и кратки,

пълни с упование и надежди сладки.

Говореше често за бунт, за борба

кат една близка, обща веселба

В бъдещето тъмно той гледаше ясно.

Той любеше свойто отечество красно.

Така го описва Иван Вазов в одата "Левски". За Дякона няма нищо по-важно от отечеството, нищо по-ценно от свободата: "Аз съм се обещал на отечеството си жертва за освобождението му" Възвишената и чиста обич към народ и родина е всеотдайна. Левски не търси признание, облаги и привилегии. Неговата жертвоготовност е безгранична. Идеалист, отдаден изцяло на делото си, той докрай остава верен на принципите си. Как иначе можем да си обясним педантичността, с която описва изразходването на народните пари? Колко други обществени дейци са