Какво е самотата?

Отговорът ли? Не, не знам какво е самотата. Ела, седни до мен. Заедно можем да потърсим отговора. Всеки ще ти каже, че самотата значи да останеш сам. Да, съгласна съм. Но бих добавила: Самотата значи да бъдеш изоставен от всички, или да избягаш от тях. Знам какво е да бъдеш изоставен от приятелите си. Знам, че боли. Но защо те се отдръпнаха от теб? Ти ли си виновен? Дали те изоставиха, защото беше прекалено откровен? Или защото просто беше себе си? Или защото имаше твърде много проблеми? Да, никой не обича хората с проблеми. Биха предпочели компанията ти когато си весел и духовит, когато нямаш грижи. И понеже ти винаги си весел, приятелите ти идват при теб, за да споделят. Да споделят своите проблеми, да прехвърлят част от товара си, просто от нуждата да поговорят с някой. Има ли нещо лошо в това? Не, разбира се че няма. Напротив! Изисква се сила на духа, за да се изправиш и говориш открито. Да, и ти ще дадеш съвет, ще предоставиш помощ, ще поговориш. А може би по-добре ще е да помълчиш и да изслушаш? Винаги съм си мечтала за такъв слушател, който да може просто да мълчи и да слуша как ти си изливаш болката. И накрая да ти даде съвет. Не е задължително да се вслушаш, по-важно е, че някой е съпричастен с теб. Ти имаш ли проблеми...? Да, естествено че имаш. Няма човек без проблеми. Но ти не чу въпроса ми. Ти имаш ли проблеми, за които си говорил с приятелите си? Замисли се. Да, ти предпочете да се бориш сам. Не, не те упреквам. За това също се изисква сила. Но защо? Позволи ми да попитам, защо предпочете да се бориш сам? Та нали те са ти приятели? Нали ти им бе помагал толкова пъти? Нали ги бе изслушвал? Те можеха да ти помогнат. Да, вярвам го! Те са ти приятели, щяха да те изслушат. Всъщност си прав. Трудно е да приемеш, че веселият и духовит приятел от компанията, този, който винаги те кара да се усмихнеш, има проблем. Но нали казахме, че всеки има проблеми? Ти си този, който решава как да ги преодолее. Дали си избрал грешния път? Кой ли може да ти каже това. Ти избра трудния път. Да, ти се затваряше ден след ден в себе си и се бореше сам. Преборваше се с проблема, а след това отново отиваше при приятелите си, отново беше весел. Но от ден на ден ставаше все по-трудно. Беше ти все по-трудно да се бориш. И ти го знаеше. Осъзна, че имаш нужда от помощ, но вече не знаеше къде да я потърсиш. Тръгнеш ли веднъж по пътя на самотата, вече трудно можеш да се откъснеш от него. Изведнъж се огледа, и за свое учудване разбра, макар и в душата ти отдавна да се бе родило съмнение, макар и да го очакваше, разбра, че вече нямаш приятели. И те заболя. О, да, заболя те. Заболя те, защото разбра, че всичко е било лъжа. Що за приятели са тези, които избягаха, щом видяха, че веселият и духовит приятел е станал по