В никакъв случай не може да става и дума,че в романа Бокачо осквернява вярата на хората в Бог.Той иска друго да ни покаже(Може би размишленията ни трябва да придобият ето такава насока.Чиста църква рай,покварена ад(чума).Бокачо иска да ни демонстрира своето становище за точно това.Според мен неговото желание е да ни каже,че покварата на църквата е само една от причините за епидемията(наказанието).Посланието на автора е вярвай в Бог,но и почитай неговите земни форми манастири,църкви,духовници,книги и правила.Чрез опетняването на някои от тези форми ние несъзнателно късаме връзката си с Бог.Ето това е още нещо,което навярно Бокачо иска да ни съобщи.Ако изходим от буквалното значение на думата поквара,навярно ще стигнем и до други изводи.Поквара означава буквално нравствено развален.Самият нрав може да бъде променен,т.е. да се започне да се ценят светилищата на Земята.Ако се насочим към символиката 9 монахини в трети ден,първа новела.Числото 9 е абсолютно обикновено,даже в някои страни е на почит.Да,обаче монахините представляват това число преди деянията си в поквара на църквата.След тях можем да го обърнем и се получава 6,а то е част от 666 числото на дявола,откъдето можем да кажем,че монахините с покварата си в духовенството стават част от дявола.



***


Свързан с възхода на флорентинската култура, Декамерон, както и всяко значително литературно произведение, е далеч от националната, а още повече от провинциалната ограниченост. Вплетен във флорентинската култура (Данте, Петрарка), написан на тосканско наречие, Декамерон е същевременно израз на духовните сили на цяла Италия, на целия тогавашен свят. В новелите на Декамерон се усещат бурният нрав на Сицилия, зноят на Калабрия, пищното разкошество на Венеция, в тях се преплитат и мъдрото и малко флегматично спокойствие на Изтока, и напрегнатото и безразсъдно корсарство на Средиземноморието.
Декамерон е един свят - богат и многолик. И цялостен.
Стоте новели не са изключително лично творчество на Бокачо. Но и тогава, когато неговата литературна фантазия обхваща творчество и анекдоти, познати отдавна, Бокачо създава един монолитен свят, подчинен на свой вътрешен ритъм и говорещ със свой глас. Повече от пет века съществува този свят, здраво вкоренен в целокупната човешка култура...