Какво е извикало на живот философията?

Още първите философи в Древна Гърция са убедени,че философстването започва с учудването. Тук, разбира се, става дума за заставането очи в очи с чудото. Чудо е, най-общо казано, всичко онова, което е невъзможно да бъде резултат от действието на природните закони или творческите сили на човека. Чудото,следователно,е нещо,което хем съществува, хем нарушава реда на закономерните процеси и по никакъв начин не произтича от тях.Действително или не, обаче, чудото, което се възприема като такова носи една съществена характеристика. Когато сме при чудото ние заставаме пред мощния масив на собственото си незнание.

Великият античен философ Аристотел казва в своята Метафизика,че учудването е онова, което кара хората да философстват в началото за непосредствено-наличните явления,а впоследствие за все по-абстрактните.Който обича да пита и да се учудва,чувства своето незнание и за да преодолеят незнанието, хората започнали да философстват.

Излишно е да се доказва, че първото, с което философът се среща при своето дирене,е собственото незнание.Неслучайно Сократ, мислителят е успял да измести центъра на философския интерес от космоса към човека,формулира като начало на всяко философстване:знанието за собственото незнание. Историята настоява, че още един от първите философи Питагор отказва да нарича извеждането от него знание мъдрост(sophia),а започва да го назовава любов към мъдростта (philo-sophia),подчертавайки така осъзнаването на факта,че философстването е много повече стремеж