1.Kakvo e FMEA
Методът FMEA - failure modes and effects analysis (Анализ на появата на грешки и тяхното влияние) се основава на оценката на риска за възникване на дефекти и е широко приложим в условия на засилена конкуренция. Методът е разработен в началото на 60-те години и се развива като метод за осигуряване на качеството на APOLLО-проектите на NASA. След това последователно се прилага в самолетостроенето , АЕЦ и в края на 70-те години се въвежда във FORD Motors - САЩ. В началото на 80-те години се използва като основа за разработване на серия фирмени стандарти на FORD, след което започва да се използва масово в автомобилостроенето. Анализът се провежда от интердисциплинарни екипи, включващи представители от всички звена, занимаващи се с изработването и внедряването на продукта, като екипът не трябва да превишава 6 - 8 души.

По своята същност методът FMEA е превантивен метод за осигуряване качеството на системи, конструкции и процеси Посредством този метод и с помощта на професионалисти, представящи познанията знам как (know how), е възможно да се открият приоритетите на съществуващите рискове, а чрез ранжирането им да се определи последователност от дейности, необходими за тяхното отстраняване. Методът се характеризира с универсалност при употреба. На съвременния етап на промишлено развитие той намира все по-широко разпространение при осигуряване и управлението на качеството на етапа на проектиране, производство и експлоатация.
Оценка на риска.

Рисковото число RPZ (от немски Risiko-Priorit”tszahl) се определя чрез умножение на трите оценки А, В и Е. То определя в какво съотношение са причините за грешки една спрямо друга. За причините с най-голямо RPZ е необходимо да се вземат приоритетни мероприятия за тяхното ограничаване.

A - вероятност за появяване на дефекта по време на процеса, като критерият е С_рk - коефициент на настроеност на процеса. Той се определя по формулата (5.2), като се използва или горната, или долната толерансна граница

2/Къщата на качеството
Разглежда се попълване формуляр на къщата на качеството - цех за плоско стъкло, фирма "Д" фиг. 8.2.

В лявата част на формуляра на къщата на качеството се нанасят изискванията на потребителите, тъй като методът се опира на взаимовръзката "потребителски изисквания - производствена сфера". За да се придобие представа за последните, се провежда анкета на случайни потребители. Запитаните изразяват своите предпочитания, които след анализ се подреждат в следната последователност по степен на важност:

1) Външен вид на стъклото:

а) вълнообразност;

б) прозрачност;

в) да няма потъмняване на стъклото(оксидация);

г) липса на мехурчета;

д) липса на чужди, видими включвания;

е) да не е надраскана повърхността на стъклото (може да се получи при разкрояване, когато плотът не е почистен от паднали стъклени парченца от рязането);

2) Здравина на стъклото:

а) липса на пукнатини по стъкления лист (главна причина за тях е нехомогенност на шихтата или лошо темпериране);

б) изкривяване на стъкления лист,

в) чупливост.

Могат да се посочат и още изисквания, но се вземат по-съществените за клиента:

1) прозрачност;

2) вълнообразност;

3) оцветеност на образа;

4) липса на изкривявания на стъкления лист и деформация на образа.

В лявата колона, където са потребителските изисквания, се нанасят гласовете на потребителя срещу съответното изискване, като в разглеждания случай те са:

1) прозрачност - 5;

2) вълнообразност - 10;

3) оцветеност на образа 3;

4) липса на изкривявания и деформация на образа - 2.

В обсега на върха на къщата на качеството се описват инженерните характеристики, които засягат едно или повече от потребителските качества. Към тях се отнасят:

- светлопропускливост;

- добра интерференция;

- напрегнатост;

- изкривявания.

Намирайки се в тялото на къщата на качеството, се стига до "свързващите матрици", които показват доколко всяка инженерна характеристика влияе върху всяко потребителско изискване. За целта се използват