Какво човешко поведение утвърждава Вазов в разказа с Една Българка

(Отговор на литературен въпрос подробен план)

Увод:

Известен е фактът, че Иван Вазов променя заглавието на своя разказ. От Челопечешката гора то става Една българка и тази промяна не е случайно хрумване на твореца. Тя насочва към основните акценти, които той поставя, към посланието, което отправя към своите читатели, към внушенията, които прави чрез творбата си.

Изложение:

Теза: Иван Вазов е озаглавил разказа си Една българка, защото чрез него иска да разкаже за постъпката на една добра, силна, безстрашна и човечна жена, която в дните на погрома на Априлското въстание се опитва да помогне на ссвой сънародник. Така той утвърждава и извисява народностните български и общочовешки добродетели родолюбие, честност, доброта, отзивчивост, милосърдие.

а) Българката на брега на Искъра в деня, когато е разбита Ботевата чета.

Портретната характеристика на баба Илийца висока, кокалеста мъжка на вид внушава представа за нейния характер силен, непреклонен, упорит,излъчващ корава воля и енергия. (Разсъждения върху поведението и, когато успява да склони турчина да я вземе в ладоята,върху причините за упоритостта и и твърдата и настойчивост желанието да спаси два човешки живота.)

Старата жена едва ли осмисля идеите на четника и величието на трагичната му саможертва, но с човешкото си сърце разбира, че като християнка, като българка е длъжна да помогне на българин, изпаднал в беда, на човек, заплашен от смъртна опастност.

б) Мотивите, които обуславят постъпките и поведението на баба Илийца.

Изпълнена с много човешка и женска жалост към голобрадото момче, тя с решителност, непоколебимост и стоицизъм преодолява всички препятствия бори се със собствения си страх, с отчаянието, с личното си страдание в името на едно благородно дело да стори това добро... клетнику!

Безспорно, старата жена иска да помогне на момъка, защото е неин сънародник - "божичко, закрили го, българин е", защото е тръгнал да се жертва в името на тяхната обща и свещенавяра - "за християнска вяра курбан да става". Но тя е и майка, която е готова на всичко в името на спасението на човешкия живот. Чувствата, които искрено и спонтанно се пораждат в сърцето и - с майчина нежност тя нарича момчето "синко", я водят попътя на доброто и милосърдието, помагат и да надживее и преодолее мимолетните моменти на отчаяние и покруса. Напрегнатите мигове, които изживява, пътят и през "планинските самотии'" и нощната "дива тишина", изнурителната и "страховита половинчасова" битка с кола на брега на Искъра, отношението и къмчетника, когато мисли, че внучето и е мъртво, разкриват драматана майката. която с всички сили се бори за един човешки живот, станал и така скъп и близък.

в)Измеренията на човешкато и българслото в разказа Една българкаспоред Вазов.

В съпоставителен план, на базата на контраста - чрез срещата в манастира между баба Илийца и калугера, Вазов изяснява и внушава своята представа за човек и българин. Двамата герои (духовникът и жената) живеят в едно и също историческо време, но са различни нравствените им позиции и човешкото им поведение.

Калугерът не е патриот - за него момчетата от разбитата Ботева чета са ония, бунтаджиите, не е смирен и благочестив християнин Да те вземат рогатите е поздравът му към баба Илийца, когато тя потропва на манастирската порта, не е човек - чуждо му е не само християнското, но и човешкото милосърдие - с безразличие отбелязва пред разтревожената жена, чедетето и е умряло, глух и сляп е за всяко чуждо страдание и болка, безразличен е към проблемите на времето, в което живее - "не искам нищо да чувам, ни да ми обаждат". Чрез контраста в поведението на двамата герои Вазов поставя и вечните проблеми за човешката низост и падение, за човешката доблест и самоотричане в името на ближния, чиято съдба се е