Как живеем днес? Забързани, студени един към друг. Всеки гледа своята угода. Да си добър не е на мода. В тъжна песен във филм с лош край се намираме сякаш. Виждам улици големи, пълни с хора бързащи - но все едно съм сама. Да изкрещя или безпомощно да се свлека на земята? И всеки ден виждам различни лица, различни личности, но все така озлобени и измъчени. Хора, които работят за смешни пари, ръце, видели тежък труд, за да изхранят и запазят семейното. И други, които просташки смеят се в лицата, задоволени до последен каприз - те не вървят - летят в небесата. И малки, безпомощни деца със свойте тъй невинни лица... Дали някой се замисля в какво участваме и че сами съсипваме живота си?Трудно е да бъдеш себе си и да осъзнаваш всичко това. Но нека в света огромен останем с добро, и нека бъдем хора... нека бъдем хора!!!

На този свят има много, които са като нас, но тяхната съдба е по-тежка - това са хората с увреждания. Не зная защо обществото гледа на тях като втора ръка. Техните проблеми не са само вродени; придобиват се от катастрофи, трудови злополуки, тежки заболявания... Та нали на всеки може да се случи нещо лошо. Никой не е застрахован от злото.

Хората с увреждания имат правото да живеят в обществото заедно с нас.

Те са в състояние да водят нормален живот - но не сами, а с малко помощ от другите. Не бива да се оставят на произвола на съдбата. А напротив- за тях трябва да се полагат грижи не единствено от близките им, но и от цялата държава. Само така те могат да са пълноценни граждани на страната и света.

Някой може би ще каже, че за тези- по-различните от нас- освен да плачем и да ги съжаляваме няма какво повече да направим.

Не!

Те нямат нужда от съжаление, сълзи, състрадателна мъка и други такива неща. А изпитват необходимостта да се приобщят към околните. Защото всеки има територия и област, където е силен и може да се осъществи като личност.

Не бива да отхвърляме никого, когото все още не познаваме- нека първо си поговорим с него.

Днес насилието е навсякъде около нас. То не се измерва само с войните, терора и боевете, но и с думите и критиките, които изричаме, за да обидим някого. Хората приемат насилието за начин да покажат силата и властта си или да докажат, че са прави. Но те не осъзнават, че силният човек не би позволил на агресията и гнева си да го контролират, не би злепоставил другите, най-вече слабите, а напротив - би ги защитил. Защото силата се измерва в това не само да помагаш на себе си, а и на останалите.

Един свят без насилие би бил прекрасен! Всички хора ще бъдат усмихнати, всеотдайни и щастливи. Те няма да познават страха и агресията. Щом един човек се държи добре с друг, другият му отвръща със същото. Това е формулата за един прекрасен свят. Аз мисля обаче, че той е постижим само в изкуството. За жалост днес хората са прекалено заети, за да се замислят за истински важните неща в живота. Те трупат негативизма в себе си и той често "излиза" на бял свят. Тогава е късно да бъде спрян - нито от човека, нито от жертвата, нито от околните. Той е просто една стихия, която помита всичко по пътя си, оставяйки след себе си горчивина и сълзи.

Хубаво е да мислим, че може да има свят без насилие. Още по-хубаво ще бъде, ако го направим!

За мен стремежът към любов, щастие и свобода е основен двигател на човешкия живот. Тези три неща са основите, върху които се гради всичко.

Любовта е тази, която променя светогледа на хората. Тя е най-прекият, но и най-труден път към другия. В Библията пише: "Бог е любов", а една от десетте божи