Какви размисли поражда у Алеко Константинов срещата с Новия свят

В пътеписа До Чикаго и назад Алеко Константинов разказва за пътуването си до непозната и далечна Америка. Тръгвайки за Чикагското изложение, пътеписецът се надява да види една демократична страна с развита индустрия. Вярва, че ще се срещно с общество, в което са постигнати демократичните идеали, а техническият напредък е облекчил живота на хората.

Срещата с Новия свят поражда у Алеко Константинов противоречиви размисли. От една страна, пътеписецът е поразен от високия стандарт на живот, от мащабите на строителството, от дисциплинираността и от трудолюбието на американците. От друга страна, е разтревожен от студенината в отношенията и от отчуждението между хората. Възмущава се от алчността, от стремежа към забогатяване, които обезличават човека и го превръща в машина, лишават го от обикновените радости на живота. Тревога пробужда у българския турист и корупцията, за която научава от един сръбски емигрант. Наблюдавайки живота в Америка, пътеписецът се опитва обективно да разкаже за видяното. В творбата си той повдига редица проблеми, които карат читателите да се замислят и да потърсят свои отговори на поставените въпроси.

Първите впечатления на българския пътешественик от Новия свят са натрупани от презокеанския параход. Гледката е изумителна за човек, който идва от една изостанала малка държава със слабо развита икономика. Щастливеца е впечатлен от мащабите на строителството по цялото крайбрежие и го подчертава с изразите от край до край, до където ти око види, стотини фабрични комини. Бързината на транспортните средства е сравнена с вавилонско движение. Особено място в описанието на крайбрежието е отделено на Бруклинския мост. Това транспортно съоръжение е оприличено на колос, на великан, защото размерите му са огромни и несравними с нещо познато за българския читател. На фона на огромните постройки човекът, техният творец, изглежда незабележим и жалък. Пътеписецът откроява и друг проблем на този високо индустриализиран свят замърсеният въздух. Ужасен е, че в стремежа си към по-висок жизнен стандарт американците унищожават природата, естествената среда, в която живеят. Това отношение поражда гневната забележка на природозащитника: ...там стотини фабрични комини стрелят към небето и разстилат димни пластове над целия град... Първият досег на Алеко Константинов до Новия свят му носи разочарования, защото действителността, за която е чел и която си е представял, не съществува. Надеждите му, че ще види съвършеното място за живот, са попарени. Този свят му се струва студен, неприветлив и неуютен.

Нови разочарования донася на пътеписеца срещата с митничаря. Американският служител разочарова българите с невежеството си и ги