Какви размисли буди финалната част

на Йовковия разказ По жицата?

По жицата е една от най-въздействащите творби на Йовков.Чрез оригиналната й структура разказ в разказа , писателят последователно въвежда темата за вярата, надеждата и любовта.Тези висши духовни стойности са необходими за пълноценния живот на човека, чрез тях се открива и съхранява смисълът на хармоничното съществуване,постига се равновесието между доброто и злото.Това най-добре проличава в заключителната част на разказа,когато диалогът между героите е приключил и авторовият поглед се съсредоточава върху преживяванията на Моканина.Финалът е подготвен от момента на раздялата-овчарят остава сам,вглъбен в себе си,осмислящ неочаквано изречените от него думи,подкрепящи плахата вяра на Нонка в съществуването на бялата лястовица.

В художествен смисъл произведението е завършено,но в емоционално-психологически план има неразрешени въпроси, които остават в съзнанието на читателя след края на текста и които са внушени чрез размислите на добруджанския овчар. Разказът поставя някои от вечните проблеми на човешкото съществуване,които могат да се обособят в три направления. Основният акцент пада върху идеята за силата на добротата. Втората посока на размисли е свързана с възможността да се осъществи желаното изцеление на Нонка,да се сбъдне чудото. Накрая , според последователността на текста,особен смисъл придобива художественото обобщение за мъката и страданието, изпълващи човешкия живот по тоя свят.

До края на творбата читателят не научава подробности за Петър Моканина.Героят остава без определена социална и личностна характеристика.не знаем кой е, но знаем какъв е.А това според Йовков е по-важното да се открои нравствената същност на човека чрез поредица от различни негови състояния,да се проследи поведението му в процеса на опознаване на другите.