Блага Димитрова, талантлив и ерудиран творец в българската литература, е автор на многобройни книги поезия, проза, публицистика, драматургия. В основата на повечето и творби стои емоционалния свят на съвременния човек, а също така и неговите отговорности. А една от най- известните и, такива творби е стихотворението Жена.

Използвайки различни изразни средства Блага Димитрова съумява да опише всичките отговорности на жената, да представи нейното тегло- това, с което се налага да се справя всеки ден. Успява да спомене всички онези неща, за които жената трябва да се грижи със всеки изминал и скучен ден. Успява дори да спомене и каква голяма саможертва се налага да прави една жена, за да допринесе за разрастването на рода и за доброто възпитание на младежта.

Композиционната рамка на творбата е изградена от четири стиха. Първият е стихът на неспокойствието Как тревожно е да си жена, вторият на дълга Отговорност е да си жена. Третият стих е стихът на саможертвата Саможертва е да си жена. И четвъртият, финален и най- емоционален стих е стихът на самочувствието Горда съм, че съм жена.

В 36 реда авторът е успял да побере почти всички премеждия, през които се налага да мине една жена. Постигането на такова голямо въздействие и разкриването на толкова много сложности и тежести в живота на жените, а и съпоставянето им с гордостта, става благодарение на изразните средства, използвани за изграждането на творбата.

Първият стих разкрива пред нас двойнствената личност на жената. От една страна жената е представена в нормалната нежна светлина. Тя е слаборъка, грижовна, даваща радост на другите. Но от друга страна е разгледа като човек, който се отдава на емоциите си и следва безрасъдството на сърцето си. Жената, досега представяна ни като устойчив образ, тук е поставена пред трудни изпитания, едно от които е себеобмислянето. В този първи стих, за да ни покаже как тревожно е да си жена, още в началото, авторът е използвал изразно средство, а именно противопоставянето.

Красота и усмивка да бъдеш
сред всекидневният сив кръговрат

Вярност срещу изменчивия вятър,

Нежност в загрубелия свят.

В тези четири реда Блага Димитрова противопоставя женската красота и прекрасната усмивка на една жена със всекидневието и. Докато усмивката показва щастие, от всекидневния сив кръговрат лъхат чувства на пустота и мрак.

Твоя единствена радост да бъде

Радост да даваш.. Да бъдеш в нощта

Светло прозорче, което чака;

Първа стъпка, разбудила утрото.

Тук авторът си е послужил с метафора, която много лесно можем да разпознаем. Още от първия прочит на всеки му става ясно, че жената не може да бъде светло прозорче. Всъщност под светло прозорче се крие надежната за по- добър, за нов живот.

Ти, слаборъката, да подкрепиш

Силата на ръката корава.

В тези два реда намираме заложени три изразни средства. Едното е метафора, а второто инверсия. С определението слаборъката жената бива описана като нежна натура, крехка и емоционално чуплива, а с ръката корава се постига благозвучие на текста. Третото изразно средство е съпоставката, а по- скоро и противопоставянето, между слаборъката и ръката корава.