Какви чувства вълнуват заточениците при раздялата им с родината?

Яворов написва стихотворението заточеници по конкретен повод - усъждането на български младежи, заради самоубийствените атентати, които са организирали в Солун, за да привлекат вниманието на Европа върху македонския въпрос. Поетът посвещава творбата си на своя прияте Т. Александров, който е македонски революционен деец. Заглавието ясно насочва към темата - за чувствата на героите, които принудително са заточени далеч от своята родина и едва ли ще се завърнат някога.

Заточениците изпитват силни чувства - болка, мъка, носталгия, недоувлетвореност от това, че не са постогнали желаната цел и не са изпълнили докрай синовния си дълг.

Стихотворението е елегия, в него преобладава шега, скръб и безнадежност. Героите са отчаяни от раздялата с родината и от невъзможността някога да се завърнат в нея. В началото и в края има пейзаж, който създава композиционна рамка. Морският пейзаж създава усещане за приключване на човешкия живот, защото е описан залез, а в края настъпва нощ.

Образът на родното пространство е назовано с конкретни имена: '' Дунав, Вардар и Марица / Балкана, Странджа и Пирин." Изгнаниците ще носят в сърцата си тези скъпи образи, които ще топлят душите им до края на живота им. Мъката от раздялата с България намира реална изява в сълзите " накипели ", които ги задушават. Гняв предизвиква у тях мисълта, че са се борели срещу поробителя, но предателство е погубило живота им. Те определят себе си като " рушители на гнет вековен" но и като хора, които искат да изпълнят своя свят синовен дълг. За тях България е земен рай и те изпитват отчаяние, че няма никога да се завърнт и че светът ще бъде сън за тях.

" И накога за път обратен

едва ли ще удари час:

вода и суша - необятен

светът ще бъде сън за нас!"

Животът им сякаш спира до тук и в душите им настъпва мрак, единствената светлина е споменът за любимото отечество.

Чуждите брегове, които се мяркат пред тях изглеждат враждемно, като някакви великани, които се възправят застрашително и подсказват, че са негостоприемни.

Елегията " Заточеници " е посветена на носталгията, на изгнаничеството и илюстрира каква нелепа съдба са имали борците за национална свобода.