Каква е художествената роля на образите на Нено и Неновица

в произведението Маминото детенце от Любен Каравелов

(Съчинение разсъждение върху първа глава от произведението)

В повестта Маминото детенце, Любен Каравелов си поставя за цел да изобличи чорбаджийството и неговия паразитен начин на живот, а също и неправилното възпитание върху личността на детето.Иска да ни покаже, че макар и животът ни да е кратък, като на трендафила, ние трябва да го изживеем пълноценно, а не като върбата-дълго и безцелно.

За да осъществи своята цел, още от началото на повестта, чрез портретните описания на главните герои Нено и Неновица, авторът създава у читателя отношение на присмех, презрение и антипатия.Чрез отблъскващата им външност и лениво поведение, вникваме в тяхната същност и разбираме, че това са хора духовно ограничени, нищожни, носители на застоя, за които няма място в обществото.

Естествено и с лекота е осъществен контрастът между майската утринна картина в казанлъшките гюлови градини, изпълнени с радостен труд, весели песни и момински смях, и картината, в чийто център е чорбаджи Нено.В нея се налагат сянката, бездействието и неприятните звуци от хъркането на героя, които след нощния сън се е отдал на сутрешна дрямка.

Отрицанието, бездействието и мързела във всяко неново проявление са намерили израз и в кратко художествено отклонение, направено между двете картини, в което на краткия, но красив майски цъфтеж на трендафила се противопоставя на многолетното съществуване на върбата.В отклонението има и ирония :Ако е живот,да бъде живот, а ако е дрямка-да бъде дрямка, насочена към блаженото съществуване на чорбаджи Нено.

С усет за значението на отделните граматически форми, Каравелов иронизира обемистото тяло на Нено, посредством употребата на умалителни съществителни чердже, елеченце.Хумористично и карикатурно са представени и детайли от лицето на чорбаджията.Формата на носа и ушите му са сравнени с три червени подлоги, а бездуховността му с малките му очи,оприличени на две черни точки.

В един кратък текст, Любен Каравелов представя физическия вид на чорбаджийката, посредством сравнение, а душевността-главно чрез мислите и.Представата за затлъстелостта и клатещата се походка на Неновица, се получава от двойното сравнение с гъска и със свиня в изречението:Това нещо, което имало голямо сходство с ония двуеноги животни, които от своя страна имат сходство с едни други животни,които се угояват за Коледа, е била чорбаджийката

Авторът започва повестта си за Нено и Неновица, като ги представя в зряла им възраст.За да изясни някои други исторически подробности за героите, Каравелов използва ретроспекция,като похват за разкриване на миналото.

Конкретната му творческа задача не изисква да разказва подробно за младостта на щастливото семейство, но се налага да обясни необяснимото-как Нено е станал чорбаджия и от къде е дошло голямото му богатство.

В стремежът си към безпроблемно съществуване, Нено се интересува само от тишината и спокойствието.Желанието му за тишина и спокойствие е всъщност израз за безличие към всичко и към всички, дори и към най-близките хора в семейството.Единственото нещо, което може да раздвижи Неновото лоево сърце, е загубата на парите.