Марин Вълчев XIг клас 12

Каква е гаранцията, че може да се постигне хармония

между любовен блян и любовна страст?

( ЕСЕ )

Думата любов има твърде много значения в литературната и разговорната реч. Тя означава интимна дружба, съществуване на особено дълбоки чувства на преданост и всеотдайност, съзнание за единство и взаимно съпреживяване на обща съдба. Тази бездна от наслади е колкото интимна, осезателна, толкова и неуловима за човешките очи. На Шилер принадлежи максимата, че гладът и любовта управляват света. Първата жажда изисква съхраняване на индивида, втората възпроизвеждане на поколенията.

Любовта е прастара, дълбоко вълнуваща, вечна тема в изкуството. Измамваща като че ли постоянно разумна, тя сплита шегите и афоризмите, мъдростта и безумието на хората от различни времена. Човек разбира, че това е сладка и горчива, привлекателна и опасна тема. Защото, макар и усмихната, често мами съзнанието. Изключително капризна, своенравна, лесно заразителна, тя идва ненадейно, без да иска разрешение, във всички сезони на годината, във всички възрасти от съзнателния живот на човека. Тя говори на всички езици, на всички диалекти на земята. Но има свой нежен собствен език, без никакви думи, без граматика и стилистика.

Любовта е може би някаква особена алхимия на чувствата, която съединява хората и ги прави щастливи, радостни. Тя обикновенно превръща сенките в светлина, илиюзиите в действителност, разговора в музика, пустинята в цветна градина.

Любовта е тази, която създава хармония между духа и плътта, между любовния блян и любовната страст. Любовта е прекрасна само тогава пише Ален Фурние когато съединява очарованието на душата с очарованието на тялото. Тя е полов инстинкт и социално явление, глас на плътта и сияние на разума, пулс на кръвта и норма на морала, наивни сънища и сладки мечти, целесъобразност на живота и самоцел на насладата, привичка и разнообразие, виталност и красота, огън и чувства. Нейната сила прониква дълбоко в цялата природа на човека.

Пейо Яворов е сред първомайсторите на българската любовна лирика и автор на едни от най-хубавите любовни стихотворения в българската поезия.

Поетът определя любовта като магия, вълшебство, лъх от ангелско крило, нежен сън, наземна и вълшебна мелодия. Любовният копнеж е зов, стон, глад и жажда на душата. А очите на любимата са поетическия символ на нравствена чистота и очарование. За тях Яворов е изпял една от най-хубавите си лирически песни - Две хубави очи най-емблематичната му интимна творба. От света на земното са тези хубави очи, но те пораждат високи душевни трепети. С музиката и