Как възниква Бай Ганя


Алеко изповядва, че най-щастливият момент в живота му бил, когато му хрумнала идеята да напише Бай Ганю. Всъщност, преди да му хрумне тази идея, преди да дойде до съзнанието му, тя е назрявала постепенно у него. По какъв начин, при какви условия и поводи възниква и се определя даденият образ и изобщо идеята на цялото произведение?
Без съмнение първият повод се крие в неговите наблюдения над българската действителност когато от единичните случаи неволно се е домогвал към обобщение. Отделният, конкретният образ на Бай Ганя изпъква в съзнанието на Алека най-напред като контраст на европейската цивилизация. От детинство още Алеко е слушал разкази за смешните авантюри на прости българи, които са странствували из Европа, сблъсквали са се там с една чужда за тях обстановка и са изпадали в най-комични положения. Слушал е тия разкази най-напред от своя баща, който е пътувал из Австрия и е имал случаи да наблюдава там свои сънародници. Разбира се, подобни разкази, превърнати постепенно в анекдоти, той е слушал и от много други лица, преди да напише произведението си. Особено в неговия роден град ще да се е разказвало твърде много за наивни и прости българи, които се проявяват не само на чужбина, но и на своя родна почва. Свищов, както и другите наши крайдунавски градове, преди Освобождението още е бил чувствително повлиян от криворазбраната румънска цивилизация. Неговите заможни граждани често са навестявали румънските градове. Търговията ги е заставяла да пътуват не само до Букурещ, но и до Будапеща и Виена, а често и охолният живот е създавал у тях охота за подобни пътувания. Така те са се запознавали с вида и външния блясък на една чисто материална култура и са се завръщали в родния си град, иронично настроени към българската простотия, към първобитните наши условия. При мисълта, че са видели един друг свят в техните очи един образцов, съвършен свят - при самовнушението, че са се сродили с една висока култура, те са се чувствували някак горди, надраснали околната действителност. Тяхната заможност, търговските сношения с чужда среда, честите пътувания всичко това е създавало и поддържало у тях известна аристократическа, съсловна надменност, да не кажа аристократическа мания и в турско време не е било нещо съвсем изключително отделни лица от тия самозвани аристократически среди да се считат в гордостта си за потомци на стари болярски родове едва ли не за потомци на последната българска царска династия. Българският бит е пораждал у тях присмех и подигравки. Към него те са се отнасяли презрително, като към нещо грубо, долно, съвсем чуждо, дори враждебно на онова, що ги е увличало в чуждите земи. С присмехите си, с ироничните си разкази и описания те са обичали да спират вниманието на другите върху българската недодяланост и грубост, та върху фона на тия български недостатъци да изпъква по-ясно тяхната своеобразна цивилизованост.
Алеко е познавал отблизо тая среда и нейното отношение към простите българи, неспособни да се сродят с една по-висока цивилизация. В детинство той се е движил в нея и както споменах, слушал е там смешни анекдоти и разкази за лица, подобни на своя херой. Сам Алеко произлиза от такава среда и неговият аристократизъм, за който ни говорят неговите близки приятели (Пенчо Славейков и Найчо Цанов), навярно е зароден в кръга на тая горда свищовска аристокрация. Следи от тоя външен