есето в училище

ваня димова, американски колеж в софия

като учебен жанр, приложим на почти всички образователни равнища, есето се прилага по света главно защото чрез него се стимулира развитието на самостоятелното, критическото и творческото мислене на учениците. на какво се гради подобно разбиране и каква методика за преподаване на есе в училище води до постигането на горните цели?

самостоятелното мислене

всеизвестно е, че генезисът на есето като жанр е свързан с идеята за изразяване на собственото мнение на пишещия по определен предмет. най-вероятно е, че когато използва за пръв път думата есе, монтен има предвид опита да изяви отношението си към това, което занимава мислите и/или чувствата му. думата есе (опит) подсказва липса на претенция - че размишленията представят абсолютната истина, че не могат да бъдат оспорвани и пр.. думата есе набляга и на търсенето на истината като основен мотив за съществуването на текста. следователно няма смисъл да наричаме един текст есе (независимо от кого, как и по какъв повод е написан), ако той не притежава качеството да съдържа мнението по съответната тема. същото се отнася и за ученическото есе.

поради горната причина обучението в писане на есе следва да започне с изясняване на въпроса за мнението.

1. що е мнение? съпоставяне на понятията мнение и факт.

мнението е увереност, която не се основава на положително знание, а на това, което изглежда вярно, валидно или възможно за отделния индивид; това, което човек мисли; преценка.

ако едно мнение се основа на абсолютна, увереност и може да се докаже извън всяко съмнение, то просто не е мнение, а факт - или пък толкова конвенционално наблюдение, че е придобило смисъла на факт.