Как приемам думите на Странджата: ,,Ах, сладка е смъртта за Отечеството!" - като завет,израз на болка или копнеж

Безсмъртното Вазово произведение "Немили-недраги" разкрива живота, мъките и страданията на българските изгнанизци на чужда земя по това време. Много родолюбци стават хъшове и доброволно приемат сиромашията и глада в името на великата цели - освобождението на майка България. Един такъв доблестен патриот- Странджата, Иван вазов описва в творбата си. Знаменосец на чета в миналото, храбър боец, твърдо репен на саможертва, сега той е браилски хъш, несретник, изложен на хулите и ненавистта на румънците и презрението от страна на самите българи. Когато той е на смъртно легло,единствен Бръчков остава да се грижи за "тая юнашка душа". И именно тогава, в онази мрачна и тягостна обстановка, в малката кръчма, Странджата доказва, че хъшовете са родени несретници, но родени за славна и героична борба, родени за велики дела, родени за мъченическа смърт. В последните дни от живота си знаменосецът засвидетелства обичта си към род и родина; към всичко мило, българско; към своите братя по съдба и идеали. В предсмъртните си часове той изрича величествените слова: "ах, сладка е смъртта за отечеството!" Те са отправени към идните поколения като свят завет предназначен да дава зарязващ пример за порба срещу тиранията на петвековните поробители. Но тези думи са и израз на болка и копнеж: болка и мъка по отиващия си живот, защото старият хъш не е успял да доведе до край делото, на което се е посветил; копнеж и желание за още поне мъничко време, за още малко живот, за да може да довърши започнатото начинание, да умре с чиста съвест за изпълнен свещен дълг пред род и родина. Думите на Знаменосеца разкриват един необятен свят - света на хъшовете в Браила, техния труден и тежък живот, мизерията и бедността на съществуването им. тези изгнаници по неволя на чуждата земя са принудени да живеят често без покрив над главите си без елементарни условия, без хляб. Те се скитат из пустите браилски улици, из влашките полета, чуствайки се родени за мъчения, родени за глад и лишения, родени за святото дело - освобождаването на България.
Труден е животът на хъшовете. Но още по- трудно е да запазят чисти своите идеали. Много по- лесно е да кажат: ,,Защо точно ние да страдаме за цял народ?" и да изоставят всико на произвола на съдбата. Но все пак повечето родолюбиви български изгнаници устояват, продължават да се стремят към своята цел, да се борят за правото си да бъдат свободни, да бъде свободно цялото Отечество. Защото "хъш значи да се мъчиш, да гладуваш, да се биеш, с една дума да бъдеш мъченик". Но каквито и трудности и препятствия да срещат, тези българи имат неизменно една радост- радостта че ще умрат свободни. Макар и далеч от роден дом и бащино огнище, те са щастливи, че не ще намерят смъртта си поробени от омразния башибозук. Защото какво по-страшно от това, да умреш под бича и тиранията на този, когото ненавиждаш от сърце, когото мразиш и презираш. И именно за това хъшовете са радостни, че макар и онеправдани и неизвергнати, те ще загинат свободни.