Как оценявате личността и историческото дело на Паисий Хиляндарски

Роден през 1722 г. в Самоковската епархия, най-вероятно в Банско, Св. Паисий Хилендарски (17221773), често наричан още Отец Паисий, e български народен будител и духовник, автор на История славянобългарска. Изразените в труда му идеи за национално възраждане и освобождение на българския народ карат много учени да го сочат за основоположника на българското Възраждане и полагането на основите на новата българска литература.

Периодът от Х и Х век е известен в националната ни история под името българско възраждане. Българското възраждане е период на интензивни промени и развитие във всички области на българския живот,едно от класическите преходни епохи в българската история. Промените в културната и духовната област са в две основни насоки:новобългарско просветно движение и борба за църковно обособяване.Стремежът за освобождаване на образуванието и културата от елинското влияние и поставяне основите на новата материална и духовна култура.Съществена страна на този процес е борбата срещу гръцката власт за независима църква. Дълбоките промени в обществото,свободата за стопанска инициатива и духовен избор водят до оформяне на българската нация.Тя се изгражда в етническите граници на обща територия,обхваща земите на Мизия,Тракия и Македония,с еднакъв книжовен и говорим език,с обновяващо се съзнание и единна културна традиция,с единен национален пазар. Най-съществена проява на националния подем на българите са борбите за политическо освобождение.Отражение върху тях дават противоречията между европейските сили на Балканите и отношенията им с Османска Турция.През възрожденската епоха в българското освободително движение се създавата общонационални програми,образуват се национални организации и центрове,които застават начело на освободителната борба.

Паисий Хилендарски възкресява историческия спомен за героичното минало на родината си.Подбудите за написване на творбата са главно патриотични и разкриват желанието на писателя да събуди националното съзнание на българите, да им помогне да се съхранят и просъшествуват - въпреки робството и тежките социални условия.

Паисий Хилендарски пръв осъзнава необходимостта от просвета и подчертава значението на книжовната дейност като начин за запазване на българското достойнство.Разкривайки величието на миналото и националните добродетели на българския народ, той се обръща към най-будните среди на тогавашната българска общественост, призовава тяхното патриотично зъзнание, вдъхва им вяра в бъдещето и в силите на народа.Не случайно Паисий Хилендарски се обръща читателя, чиито стремежи са насочени кум достигане на истината чрез опознаване и изучаване на миналото.За него историята е неизчерпаем източник на мъдрост и стои в основата на културното развитие на бъдещия прогрес на всеки народ

Преди всичко той се стреми да пробуди националното чувство.В името на тази цел той атакува тези,които се срамуват от своя род и език.С тези си разсъждения Паисий Хилендарски чертае политическата програма на новата епоха,която главно се базира на националната идея.. В политическо отношение Паисий Хилендарски акцентува главно на националното обособяване на базата на езика,писмеността,културата и историческите тенденции.

Наричат го пръв идеолог на националосвободителното движение, защото той пръв прозира, че онова, от което трябва да тръгне възрожденската българска нация в новото