Повестта Немили Недраги от Иван Вазов гради противоречивия образ на национално-освободителните чрез фигурите на хъшовете.Тези герои от чети в миналото са прокудени от родината си и са принудени да оцеляват с всякакви средства в делника на изгнанието.Те устояват с цената на тежки изпитания.
Във фигурата на бившия войвода се сблъскват противоположности.Македонски е способен на кражба,измама и хитрост,за да се спаси от глад,но са му присъщи и благородството,щедростта,широките приятелски жестове и геройството.Преминаването на Македонски през замръзналия Дунав не е обикновено пътуване,а изпълнение на важна мисия-срещата с Апостола на свободата Васил Левски.В този момент Македонски проявява безразсъдство на своя характер,безумната си смелост,подчинява волята си на едничка цел,изправен пред премеждията,опасностите и ненадейностите
Още от портрета разбираме,че в шумното поведение на този човек се крие и някаква хитрост.Той е висок с надупчено от шарката лице,подчертал е мъжествеността си с :дълги сиви мустаци ,но е с лукави,дръзки очи.Македонски има някаква прикритост той е бил войвода,но четата е спомената в неопределеност-някаква. Дръзките му и лукави очи,покрай хитростта,изразяват и някакъв живец.Героят притеава способността,да оцелява,без да гъби жизнерадостта си.
За вътрешната сила на Македонски добиваме представа,когато се решава да премине Дунава,за да пренесе пощата на Васил Левски.Македонски е сам пред черната бездна,отворена от реката,би могъл да се върне,за да не рискува живота си.Зловещата природна картина подбужда усещането за смърт.Вятърът разнася гробовен шум,който е като погребално пение над един мъртвец,покрит с бяла плащаница.В този момент всичко изглежда ужасно.Дори фигурата на Македонски е представена като зловеща черна сянка.В ситуацията без изход той става по-решителен.Преди това изпитание ние сме свикнали с неговия лукав и дързък поглед,но сега той е с проницателни очи ,хитростта е отстъпила мястото на дързостта.
По време на мисията в тъмната нощ Вазовия герой се проявява като смел,силен духом,съобразителен човек.Той подчинява всяка своя мисъл на една цел.Доказва,че може да рискува живота си,когато му е оказано доверие и трябва да го оправдае,В такива мигове те разкриват истинското си лице,когато се отдават на великата си цел-Освобождението на България.Верен на реализма си Вазов описва състоянието на Македонски пред незамръзналата ивица вода- той се стъписва чувства се безпомощен,защото е обикновен човек,но това е само за миг.Не се поддава на паниката,с проницателен поглед дири изход.Той не е от хората,които лесно се признават за победени и търсят извинения пред другите,които са им гласували доверие желанието да запази авторитета си на патриот и смелчага го кара да търси изход от безизходицата.Сега избухливият,припрян в споровете мъж се е превърнал във внимателен,обмислящ всяка стъпка човек.Бързо открива изхода-мост.Бъди удивление и спокойствието,с което осъществява плана си.Опитва се да се държи дипломатично с влаха,нарича го побратиме,дава му 2 франка,но когато разбира, че може да осуети мисията му,взема крайно решение.Желанието да заслужи доверието на другарите си,отговорността му пред свещено дело-освобождението на България,предопределят поведението му,Трябва да изпълни плана и нищо друго няма смисъл-нито грижата за личната безопасност,нито ценността на човешкия живот.

Преминаването на реката не е по малко страшно от схватката с влаха,но вече Македонски напълно се е прежалил.Той е хладнокръвен,но не лишен от страхове.Авторът представя героя си в неговата изключителност като воля и психика,но открива и вълненията му.Сравнението му с вълк,който обикаля нощем краищата на градоветедава още по-ясна представа за енергичността и съобразителността му.Македонски непоколебимо минава импровизирания