КАК Е СЪШИТ "ШИНЕЛ" НА ГОГОЛ

Съшит?!

Дори в нашето постмодерно време подобно определение едва ли може да се надява на по-голяма снизходителност от заглавието на публикуваната преди осем десетилетия и станала световноизвестна статия на Б. Ейхенбаум Как е направен Шинел на Гогол. В най-невинния случай думата направен е озадачавала онзи упорито голям брой люде, за които процесът на творчеството е свързан в много по-голяма степен с думите вдъхновение и озарение, отколкото с правя и направен.

Озадачава заглавието на Ейхенбаум не само неизкушените читатели, но и професионалните литературоведи. Според Робърт Магуайър¹ то е каламбурно (punning), а виделият какво ли не в историята на литературознанието Рене Уелек² го определя като стряскащо (startling). И заглавията имат своя съдба³... Стряскащо обаче е не само заглавието на Ейхенбаум, но и всичко, което стои след него. Сдържана в тона си, статията му мълчаливо, но достатъчно остро се скарва с две от основните тогава направления в руската гоголиада традиционалисткото и модернисткото.⁴

Някъде докъм края на XIX век творчеството на Гогол поражда проблеми не толкова със сложността на съдържанието си, колкото с разнообразието и остротата на развойните си извивки.⁵ Въпросът колко Гоголевци има, изглежда е бил по-важен от въпроса дали в това творчество няма нещо сложно, неясно, дори загадъчно въпрос, който почти не се е поставял. За Чернишевски например Гогол е един и единен и достатъчно ясен и разбираем. Първото от тези твърдения, за единността, се е споделяло далеч не от всички, но второто, за яснотата, руското литературно мислене е поддържало с изненадващо единодушие. Сякаш единственото, с което творчеството на Гогол е озадачавало съвременниците си, е бил неговият руски език, който за В. Дал⁶ е бил недотам руски. След сто години многоезичният Набоков⁷ продължава добродушно да натяква, че граматиката на Гогол е занемарена и разрошена (dishevelled). В началото на XX век този език се оказва благоприятен обект за неофилологически анализи, търсещи художествеността в езиковото своеобразие, в отклонението от нормата и нормалността.⁸

Руската обществено-литературна мисъл влиза в XX век с представа за творчеството на Гогол, в която доминират реалистичност, хуманност, социална и нравствена обвързаност с руския живот, който Гогол, разбира се, познава дълбоко и всеобхватно от Диканка през губернския град до Невския проспект. Тази представа е жива и непоклатима и до ден-днешен поне за руския гимназист, който може да я повтори и насън. В първото десетилетие на XX век обаче тя престава да бъде единствена или поне неоспорвана. Появяват се нови гледища, които отместват предишните доминанти в различна, че и в противоположна посока.

Гогол познавач на руския живот? Гогол изобщо не е познавал реалния руски живот (С. А. Венгеров).

Гогол реалист? От всички руски писатели от XIX век най-близък до нас, символистите, е Гогол, отговаря Андрей Бели, а негови съмишленици удостояват Гогол с честта да го