КАК Е ИЗГРАДЕН ОБРАЗЪТ НА ЧОРБАДЖИ НЕНО В ПЪРВА ГЛАВА

В повестта Маминото детенце от Любен Каравелов отправя послания, които се отнасят преди всичко до нравствени въпроси, свързани с възпитаниено на младото поколение.Те се осъществяват посредством героите на творбата.В тяхното изграждане се проявява художествената дарба на писателя да изгражда ярки образи.

Първият герой, който авторът въвежда в повестта е Нено чорбаджи. Външния му вид, както и черти на характера Любен Каравелов изобразява в първа глава посредством контраст и сходство, ирония и хипербола, реч и действия, карикатурно-гротесково портретно описание.Той оставя читателя сам да изгради за себе си предствава за нравствените му характеристики. Така в кратък текст е разкрита социалната същност, битовото ежедневие и ролята на чорбаджи Нено като глава на семейство.

Предствавянето на героя започва с описание на неговата външност.Карикатурно-гротесковото сравнение на тялото на Нено с две лебеници, които седели една върху друга създава представа за обезформеността, затлъстялостта и чревоугодничеството му. Трикратното повторение на форми на глагола седя , че героят се е лишил от всякакви движения. Той прекарва живота си в леност и застой.

Авторът използва контраст, за да изгради още по-ярка представа за живота на чорбаджията.Той описва майска утринна картина в казанлъшките гюлови градини.От нея лъха бодрост, жизнерадост и светлина. Шумът, който идва от градините е изпълнен с весели песни и момински смях.Тя е в контраст с картината, в чийто център е чорбаджи Нено. В нея силно впечатление правят сянката на бездействието и неприятните звуци от хъркането на чорбаджиите, които след нощния сън са се отдали на сутрешна дрямка.

Между двете картини писателят прави кратко художественофилосовско обобщение, в което се открива отношението му към живота на чорбаджията. Той отрича бездействието и мързела.На краткия, но красив майски цъфтеж на трендафила авторът противопоставя многолетното, но сиво съществуване на върбата.Иронията, която се долавя от израза ако е дрямка да бъде дрямка.... е насочена към блаженото съществуване дрямка на чорбаджията.

С приложението чорбаджи писателят определя материалното положение на Нено, но и прибавя някои елементи от облеклото му ... голямата либеница била облечена в копринена риза, в ленени гащи и в бяло, копринено, с червени пръчици елеченце.. Фактът, че той седи облечен празнично в трудовия делник, поражда съмнение, че е придобил богатството си с труд. Умалителните съществителни пръчици, елеченце издават иронията , отправена към обемистото тяло на Нено. Иронията преминава в сарказъм, когато описва лицето на чорбаджията.То е пусто и безизразно. Елементи от животинския свят ... бело-черни урезалки, козина, ... три червени подлоги..., дупка предават гротесковост на образа.На лицето писателят не вижда очи, а ...две черни точки..., които не наблюдават наоколо, а шарят татам-насам. Очите са път към духовния свят на човека, но Любен Каравелов не вижда нищо ценно в душата на своя герой.Той е с ограничен кръгозор, без всякакви духовни интереси.

Карикатурно-гротесковото описание носи посланието на автора, че човек който не се труди губи човешкия си облик.

Същността на човека не се определя от външните му белези или от материалното му състояние, а по характера и нравствеността му. За да разкрие качества от характера на чорбаджията , писателят избира речевата характеристика, осъществена от диалога между чорбаджията и неговия слуга. Макар че е кратък, той дава прекрасна възможност на читателя да вникне в душевността на чорбаджията. Чрез този разговор казанлъшкия богаташ е представен като баща и съпруг, като господар, за който работят множество розоберачки.

Чорбаджията унижава своя слуга. Няколко пъти отпраща със заповеди и заръки Иван и го връща за нови поръчки. Това сякаш му доставя удоволствие. В речта му се откриват