КАК БОТЕВИЯТ ГЕРОЙ ОТ ПОЕМАТА НА ПРОЩАВАНЕ СИ ПРЕДСТАВЯ ПОБЕДНОТО ЗАВРЪЩАНЕ?

В синовната си изповед пред майката лирическият герой от поемата На прощаване разкрива своя духовен свят, изпълнен с копнеж по свобода, подвиг и безсмъртие. По пътя си към тях, в борбата срещу поробителя, той не изключва възможността да остане жив и да се завърне с победа.

Въображението на бунтовника го пренася в един свят на тържество и празничност, на дълго жадувано народно ликуване в първия ден на свободата. Сбъднатата мечта, народната признателност и близостта на скъпите му хора го правят щастлив. Но победното завръщане не е окончателно завръщане на героя у дома. В представата на младия човек то е само миг на споделена радост в дългия път към свободата.

В момента на раздялата бунтовникът нежно се прощава с майката и в размислите му се откроява представата за юнашка смърт.Той знае каква болка ще изпита най-близкия му човек от вестта за гибелта му. За да успокои клетото майчино сърце, той споделя и друга възможност да остане жив и да се върне като победител с дружина от лични юнаци. Ботевият герой знае, че свободата е още далече в бъдещето, но може да я преживее с картината мечта за първия и ден. Именно на неговата празничност съответства и напетия вид на другарите му:

.....в дрехи войнишки

с левове златни на чело,

си иглянки пушки на рамо

и с саби змии на кръстът

Безглаголните изречения в описанието дават възможност да се внуши спиране на действието, за да се открои физическата красота на юнаците. Художественият детайл левове златни и сравненията иглянки пушки и саби змии, заимствани от народните песни, създават зрителна представа за българската сила и храброст. Физическият образ на победителите е в хармония с красотата на подвига им.

Бунтовникът е централна фигура в картината въпреки присъствието на човешкото множество. Той вижда себе си като знаменосец с байряк във ръка. Изживяването, макар и въображаемо, е силно и завладяващо. Сред празнуващия народ бунтовникът съзира своето либе и майка си. Възпитала сина си да бъде човек на честта, тя тържествено го среща и го приветства като победител:

о, тогаз, майко, юнашка!

О, либе мило, хубаво!

Берете цветя в градина,

късайте бръшлян и здравец,

плетете венци и китки

да кичим глави и пушки!