Как Ботев осветлява мотивите за смъртта и безсмъртието

в стихотворението На прощаване

Поезията на гениалния наш поет и революционер Христо Ботев е едно от най-ценните художествени наследства, завещани на поколенията от българските творци. Нейната уникалност се определя и от историческия факт, че авторът е преживял и изстрадал всеки свой стих, всяка своя строфа в истинската революционна борба за свободата на родината. Стихотворението На прощаване е неговата най-драматична и искрена изповед, пресъздаваща чувствата и стремленията на лирическия герой в навечерието на голямата битка за отечеството срещу вековните поробители.

От всеки стих лъха неподправен патриотизъм, безрезервна вярност към идеите за освобождение и силна ненавист към робството и поробителя. Наред с неговите съкровени лични чувства на обич и привързаност към близките майка, баща, братя и либе, лирическият герой поставя и дълга към отечеството:

Прости ме и веч прощавай!

Аз вече пушка нарамих

и на глас тичам народен

срещу врагът си безверни.

Въпрос на чест и достойнство за всеки родолюбец е да се бие за свободата на родината и в името на този възвишен идеал да падне в жертва. Величието на бунтовника е в неговата осъзната жертвоготовност. Мотивите за нея са ясни: безпределната му обич към близките, към всичко родно, и мечтата му да види свободна земята на дедите си. В противовес на това като мотив за саможертва стоят непримиримостта към робството и омразата към поробителя.

Лирическият герой осъзнава суровостта на борбата и затова в навечерието на предстоящия бой, макар и да мечтае за победно завръщане, той живее с усещането за вероятната си гибел.

Ако ти кажат, че азе

Паднал съм с коршум пронизан,

И тогаз, майко, не плачи

аз може млад да загина

Но стига ми тая награда

да каже нявга народът:

умря сиромах за правда,

за правда и за свобода

Ботев гледа на юнашката смърт единствено като на велико себеотрицание, единствен път към безсмъртието и вечната памет на поколенията. Неговата саможертва няма да е напразна и единствена. Много сърцати българи ще скочат на бой след смъртта му и именно в това е смисълът на дадения от него живот. Свободата ще бъде извоювана с