Гео Милев

Кажи: внезапно да изчезнеш...

Кажи: внезапно да изчезнеш

и да се слееш мигом цял

с шума на уличния празник -

и ти, и твоята печал;

да бъдеш светъл и безличен

сред многоликата тълпа,

да бъдеш шарка от миража

на ярка делнична съдба;

и да не дебнат черни стражи

над твоя малодушен сън -

ни звук, ни звън да ти припомня,

че Вий и Те са - вещ и вън;

и гол от свойта лишна гордост,

без час, без образ и без вест -

да те лелей една велика,

последна, проста радост: Днес...

Кажи: разбираш ли лъжата

на тия гибелни мечти?

- А! истината и лъжата

са кръг - и в него кръг си ти!

О! и узрей в светата пазва

на тоя тих, насъщен грях -

и принеси му в жертва всичко

ти:

своя гняв и скръб, и страх!