Радой Ралин

Кадровикът Теофаст

Мразя измислиците, на ако ще и да са най-поучителни. Предпочитам

преживените неща. Затова се старая да описвам само което съм видял и

преживял-било наяве, било насън. И понеже човешката памет е къса (тя

неведнъж е доказвала това си преимущество), сутрин не излизам без

бележник и молив. Нощем пък заспивам с тях, за да си стенографирам сънищата.

А сънят, като субективен образ на обективната действителност, понякога

представлява цяло произведение на изкуството. Че това е така, ще ви

докажа документално, след като ви споделя снощния си необикновен сън

Сънувам, че стоя зад своето абаносово бюро.

Аз не съм най-талантливият, но пък съм най-реномираният, най-търсеният,

най-отговорният писател в страната! За щастие така е било във всички

времена...

Двете ми секретарки, две истински модерни самодиви с луминистцентни очи,

непрекъснато снемат и дигат мигли и телефонни слушалки, за да приемат

многобройните поръчки. В срок от три дни аз трябва да изготвя:

- два сценария за кинокомедиите "Отечествена любеница" и "Явното лапане

на седмака";

- един сценарий за юношеско-приключенски филм: "Пеленачета бдете!";

- една драматизация на "Произход на видовете посредством естествения

подбор" по Чарлс Дарвин;

- съвременната младежка драма "От чужди страници" и част III от

нашумелия мой роман за юноши и възрастни от всички възрасти

"Полуостровът на полуфабрикатите".

Аз работя съвестно и усилено, с истинско съзнание за навременното

изпълнение на договорените условия. В моя помощ, освен двете секретарки

и частния ми адвокат, са и десетте служители от личната ми документация.

Това са безспорно грамотни хора-неуспели писатели или адвокати, които се

ровят непрестанно и всеотдайно из енциклопедиите, речниците, списанията

и книгите на колегите ми от всички векове.

Извънщатно съм привлякъл маса сътрудници: из полските райони разпращам

пенсионирани учителки по литература, за да ми хващат свежи народни

изрази; по нископланинските райони-студентки и млади специалисти без

назначения, които с мегафон да ми записват жития и бития. По

високопланинските райони сноват с упоритостта на геолози, пак с

магнетофони и пера студенти-графомани без никакви начални връзки в

кафенетата. Тези неизбежни труженици след това ми носят добросъвестни

дешифровки, измежду които моите дегустатори харесват и селекционират

най-доброто, най-неочакваното, аз го връчвам на моите стилизатори, после

на моите композиционисти , после на моите диалогисти, после на моите

атмосферисти, докато се получи напълно мое собствено звучене. А