Чудомир

Жълтото петле

Товарният влак N147, почернял и мръсен от тунелите, изпухтя като бивол

още няколко пъти и спря пред водопойния кран на малката гара Гащевци.

Беше студена и мъглива пролетна утрина. Слънцето напразно се мъчеше да

пробие с лъчите си дебелия кожух от напластени облаци и мъгли под него.

Едновременно почти със спирането на влака от различни страни заслизаха

настръхнали от студ началникът на влака, вагонопазачът, спирачите,

прекосяваха набързо перона и се намъкваха в канцеларията. Престоят беше

само няколко минути и всеки бързаше да стъпи малко на здрава земя и да

се нагрее около бумтящата печка. Началникът подскачаше на място,

вагонопазачът си разтриваше коленете, а единият от спирачите, изул

лявата си обувка, седнал на стола, беше проточил грамаден крак, обут в

шарен вълнен чорап със скъсана пета, която почти се беше долепила до

нажежената ламарина.

Грееха се и мълчаха. От време на време само някой ще изругае лошото

време, лошото разписание на техния влак, лошия живот на железничаря

изобщо и други лоши работи, които човек при такова настроение може да

измисли.

Във влака бяха останали само черният като Негус огняр и машинистът с

кожен каскет, който, облегнат до вратата на локомотива, пушеше и гледаше

разсеяно едва раззеленилото се поле.

Както стоеше загледан, той дочу смътно изотзад откъм перона сигнал за

тръгване, посегна с ръка, отговори му, без да се обръща назад, след това

дръпна регулатора и черният бивол опъна шия, запухтя най-напред бавно,

после често-често, затрака, потъна в гъстата мъгла и се изгуби.

Дочули сигнала на машиниста, началникът на влака и другите първом не

повярваха, но като надзърнаха през прозореца и видяха, че влакът

заминава, хукнаха презглава да го гонят. Най-напред тичаше началникът,

след него вагонопазачът, а отзад с един крак обут, а друг по шарен чорап

препускаше спирачът.

- Какво стана бе? Къде са? - питаше началникът другия спирач, който беше

останал да обслужва на водопойния кран, но в момента също бе отскочил до

лавката, за да се загрее вътрешно.

- Отидоха, господин началник! Заминаха транзит! Дорде ги зърна, и ги

глътна мъглата.

- Кой, кой им каза? Кой им даде сигнал да тръгват? Как смеят?

- Съвсем не зная, господин началник.

- Ти чу ли сигнала?

- Чух, господин началник, слабо го чух, ама дорде пристигна, и те - транзит!

Изоставеният персонал стоеше като втрещен близо до влагалището и не

знаеше какво да предприеме. Даже босият спирач не се сещаше да си обуе

обувката, а я държеше провиснала на кутлето му като заклана кокошка.