Христо Смирненски

Жълтата гостенка

На тютюноработничките - безбройните робини на жълтата царица - туберкулозата

Над сънния Люлин, прибулен

с воала на здрач тъмносин,

безоблачен залез запали

сред своите тайнствени зали

пожар от злато и рубин.

И привечер летна наметна

пак с траурен плащ рамена,

градът приюти се в тъмата

и тънка позлата в стъклата

разля се на плахи петна.

*

А сред избичката мрачна, мрачна като робска орис

стара ссухрена женица бди над дървений креват;

пак очи с очи се срещат и премрежени от горест,

търсят призрака нечакан - тъй незнаен, тъй познат

А сред избичката мрачна тази вечер е последна,

знаят го душите неми, знаят го и двете те:

призрак властен и злокобен дебне тук с усмивка ледна

и за бледата девица черна мрежа той плете.

*

И лежи тя все тъй скръбна, бледолика,

тя - дете, познало старостта;

влажният й теменужен поглед блика

горестта на есенни цветя.

Восъчно лице потънало сред гъсти,

гъсти черносмолени коси,

а ръката с тънки кехлибарни пръсти

леко през завивката виси.

Върху масичката в трепети безсилни

лампата мъждука и дими

и ритмично съска старият будилник,

сякаш ситен зимен дъжд ръми.

През прозорчето заглеждат се очите -

вън живота празнично кипи,

през прозорчето ухаят пак липите -

ароматни цъфнали липи.

*

Ала демон зловещ е записал

смъртен знак по смрачено чело

и гнети безпощадната мисъл

като тежко оловно крило.