ЖЛЪЧКА

Вторият храносмилателен сок, който се излива върху хранителната каша в дванадесетопръстника, е жлъчката. Тя се образува непрекъснато в черния дроб, но се излива в дванадесетопръстника само във време на храносмилане. В интервалите между храненията жлъчката се събира в жлъчния мехур, където се подлага на сгъстяване поради частична резорбция на съдържащата се в нея вода. Поради това различаваме два вида жлъчка чернодробна и мехурна. Чернодробната жлъчка има златножълт цвят и е по-рядка, а мехурната жлъчка има цвета на тъмна бира и е около 10. пъти по-концентрирана.

За получаване на чиста жлъчка и за изучаване механизма на нейната секреция се използуват предложените от Павлов методи за получаване фистула на жлъчния мехур или фистула на общия жлъчен проток. При фистулата на жлъчния мехур общият ^жлъчен проток е превързан и жлъчката се излива навън през фистулата на мехура, а при фистулата на общия жлъчен проток операцията се прави по същия начин, както и операцията за получаване фистула на задстомашната жлеза (фиг. 195).

Състав и свойства на жлъчката. У човека за 24 часа се отделят около 8001000 куб. см жлъчка. В нейния състав влизат вода, соли на жлъчните киселини, жлъчни пигменти, холестерин и слуз.

Жлъчните киселини са две и представляват висши органични киселини. Те се наричат таурохолова и гликохолова киселина и влизат в състава на жлъчката под формата на техните алкални соли.

Жлъчните пигменти са също два вида: билирубин с червен цвят, и биливердин със зелен цвят. Те произхождат от хемоглобина на разрушените червени кръвни клетки. При разрушаването на еритроцитите, което става в черния дроб и слез-ката, освободеният хемоглобин се преработва в' черния дроб, като му се отнема желязото, и се предоставя на костния мозък за образуване на нови червени кръвни клетки, а останалата част се превръща в жлъчни пигменти и чрез жлъчката и храносмилателния канал се изхвърля вън от организма.

Холестеринът е висш алкохол, който влиза като нормална съставна част в мембраните на всички клетки. Приетият чрез храната холестерин, както и този, който се образува при разрушаването на собствените клетки на организма, ако е в повече, се изхвърля навън чрез жлъчката.

Значението на жлъчката за храносмилането е многостранно. Преди всичко под влияние на жлъчните киселини се активира действието на панкреасната липаза и се усилва действието на амилолитичните ферменти. Особено важно е значението на жлъчката и за всмукването на мазнините. Както е известно, под влияние на липазата мастите се разглобяват до висши мастни киселини и глицерин. Глицеринът е разтворим във вода и лесно може да се резорбира. Висшите мастни киселини са неразтворими във вода и следователно не могат да се резорбират. Те обаче се съединяват с жлъчните