ЖЛЕЗИ С ВЪТРЕШНА СЕКРЕЦИЯ

Жлези с вътрешна секреция или ендокринни се наричат тези жлези, които нямат отводни канали, поради което продуктите от тяхната жизнена дейност преминават направо в кръвта и по кръвен път повлияват дейността на други органи и системи. Тези продукти носят общото име хормони. За пръв път това понятие е въведено от английските физиолози Бейлис и Стярлинг във връзка с откриването на секретина хуморалния подбудител на панкреасната секреция. Понастоящем под хормон следва да се разбира всяко физиологично активно вещество, което се изработва някъде в организма и което, преминало в кръвта и чрез кръвта повлиява и изменя дейността на други органи и системи. Понятието хормон е физиологично, а не химично понятие. То включва в себе си множество вещества с различен химичен строеж, които упражняват многообразно, но за всяко отделно вещество специфично влияние върху различните органи и системи.

Типични представители на хормоните в организма са продуктите от жизнената дейност на жлезите с вътрешна секреция. Те имат строго специфично влияние върху дейността на определени органи и системи и носят специалното име инкрети. В организма обаче има и хормони, които не се изработват от специални жлези с вътрешна секреция, но които, преминали в кръвта, повлияват по определен начин дейността на други органи и системи. Такива вещества са напр. секретинът, който се изработва от лигавицата на тънките черва, гастринът от лигавицата в пилорната част на стомаха, и др. Хормонът следователно е едно по-широко понятие, което включва в себе си както продуктите на жлезите с вътрешна секреция, така и всички други физиологично активни вещества, които се образуват някъде в организма и които по кръвен път повлияват и изменят дейността на други органи и системи.

В тясна връзка с понятията хормон и инкрет са и понятията секрет и екскрет. С последните две понятия се означават продуктите на жлезите с външна секреция, които се изливат посредством отводен канал на повърхността на тялото или в някоя от неговите кухини. Докато обаче секретът е необходим за организма и има определено значение за осъществяването на дадена функция, екскретът е ненужен и дори вреден за организма и следва да бъде изхвърлен навън. Типични примери за секрети в организма са различните храносмилателни сокове, а за екскрети урината и потта.

Заслужава да се отбележи фактът, че някои жлези в организма са със смесена секреция. Например с външна и вътрешна секреция са задстомашната жлеза и половите жлези изработват едновременно и секрети, и инкрети, а черният дроб, въпреки че няма инкреторна функция, изработва жлъчката, която е едновременно и секрет (жлъчните киселини), и екскрет (жлъчните пигменти и холестеринът).

Доказателство, че една жлеза има вътрешна секреция, са последиците от нейното премахване и последващото й присаждане. При премахване на дадена жлеза с вътрешна секреция се развиват характерни разстройства в дейността на определени органи и системи, които изчезват при последващото й присаждане или при ежедневното въвеждане на екстракти от премахната жлеза. Тези факти намериха широко приложение в клиниката при лечението на заболяванията на инкретор-ните жлези, които се изразяват било в хиперфункция (усилено производство на инкрети), било в хипофункция (намалено производство до пълна липса на инкрети).

Жлезите с вътрешна секреция са богато инервирани от влакната на в. н. с. Този факт, както и множество експериментални наблюдения показват, че хормоните представляват крайни звена на нервнорефлексната регулация, превръщащи краткотрайните и ритмични нервни импулси в продължителни и непрекъснати. По този начин благодарение на тясната връзка между ц. н. с. и жлезите с вътрешна секреция се