ЖИЗНЕНА ВМЕСТИМОСТ НА БЕЛИТЕ ДРОБОВЕ

ЖИЗНЕНА ВМЕСТИМОСТ НА БЕЛИТЕ ДРОБОВЕ

Количеството въздух, което се вдишва и издишва през време на дихателния цикъл, зависи от различни условия и на първо място, от дълбочината на дишането.

При обикновеното, спокойно дишане възрастният човек със среден ръст (165 см) и тегло (70 кг) поема около 500 куб. см въздух. Това количество се нарича дихателен въздух. При едно максимално дълбоко вдишване човек поема допълнително още известно количество въздух, което се нарича допълнителен въздух и се равнява на 1200 1500 куб. см. При максимално дълбоко издишване човек издишва освен дихателния въздух още и известно количество въздух, което се нарича резервен въздух и което се равнява също на 12001500 куб. см. Сборът от дихателния, допълнителния и резервния въздух се нарича жизнена вместимост на белите дробове и представлява максималното количество въздух, с което човек волево може да разполага.

Определянето на жизнената вместимост става с помощта на специални апарати, наречени спирометри (фиг. 215).

Жизнената вместимост на белите дробове е индивидуално различна и зависи от редица фактори. Преди всичко тя зависи от пола. При мъжете тя е по-голяма и се равнява средно на 35004000 куб. см, а при жените е по-малка и се равнява средно на 25003000 куб. см. Жизнената вместимост зависи и от възрастта. Тя се увеличава докъм 35-годишната възраст и след това намалява ежегодно средно с около 25 куб. см. Тя зависи и от ръста и гръдната обиколка на човека.

Увеличаването на ръста или на гръдната обиколка с 1 см увеличава жизнената вместимост с по 60100 куб. см. Жизнената вместимост зависи особено много от тренировката. При добре тренирани спортисти, особено по тези видове спорт, при които вземат участие предимно мускулите на гръдния кош и трупа (гребане, плуване, вдигане на тежести и пр.), тя може да достигне високи размери 60007000 куб. см.

Дори и след максимално издишване в белите дробове остава известно количество въздух, което волево на никаква цена не може да се издиша. Този въздух се нарича остатъчен въздух и по количество се равнява на около 12001500 куб. см. Той може да бъде изваден от белите дробове само след двустранен пневмоторакс или след отваряне на гръдния кош. Но дори и когато белите дробове са напълно извадени от гръдния кош, в тях остава минимално количество, което на никаква цена не може да бъде извадено. Това е.т, нар. минимален въздух, който се равнява на около 300400 куб. см. Благодарение на него, ако поставим парче дишал бял дроб във вода, последният плава; ако белият дроб не е дишал, той потъва. Това е т. нар. плавателна проба, която намира приложение в съдебната медицина.