Жизнен и творчески път на Климент Охридски

Той е следващият след Кирил и Методий, който допринася за разцвета на славянската писменост и култура. В историята на слав. Литература той влиза като пръв помощник на двамата братя, като организатор на културния живот в средновековната българска държава и на слав.~ училище в нея. С живота и делото на Климент са се занимавали руски, български, чешки, полски, словашки, сръбски, словенски, немски и френски изследователи. Повече от столетие се изучават паметниците, които изобразяват образа му на български и славянски деец, и неговите произведения. Жизненият и творчески път на Климент се разпада на два периода.

Първи период:Климент е сподвижник и сътрудник на своите учители Кирил и Методий. Първо той е бил привлечен за ученик още през ранните си години. За това съобщава житиеписецът: А той познаваше живота му (на Методий) като никой друг, защото още от младите си години беше тръгнал подир него и с очите си бе видял всички дела на своя учител.Той произхожда от онези славяни, от които са и Кирил и Методий.

За това свидетелствуват и двете му жития, от които разбираме за живота му обшрното на гр. ез., в/у славянска основа, и краткото, което е стигнало до нас в гр-я си оригинал и в старобългарски превод. Обширното житие го нарича пръв епископ на български език . Краткото житие го определя българин.Благодарение на връзкат си със солунските братя той е един от първите усвоил създадените от тях славянско писмо и книга и станал техен защитник и разпространител. Заедно със своите велики учители той е развил известна дейност на просветител сред южните славяни преди моравската мисия.Когато Кирил и Методий се отправят в 863 г. за Велика Моравия, Климент е член на неголямата група, която солунските братя отвеждат със себе си.Участвува в изграждането на славянската църква и създаването на славянската култура. Понася ударите от творците на новата славянска култура. Винаги е бил уверен в правотата на делото, на което е служел.

Тая увереност е определяла и неговия път, път на борец, който воюва за по-висока форма на живот у славяните. Той се изправя срещу реакцията в средновековна Европа, която не желае да признае правото на новите народи да се образоват, да се обособят със свой културен и държавен живот. Въпреки че враговете му са разполагали с огромни сили, той не е изпадал в униние, не се е плашил, че ще го обвинят в еретичество, бил е уверен, че е вършел исторически необходимо дело. Славянската църква и училище, славянската писменост и книга стават смисъл на живота му.След смъртта на Методий (в 885 г.) Климент и Горазд застава начело на борбата с латинско-немското духовенство. Въпреки че Горазд е наследник на Методий, но само заради предимството, че е от Моравия.Климент играе ръководна роля наравно с него.

Това личи от Климентовото житие, според което Горазд и Климент били повикани при княза на Велика Моравия, за да изложат пред възгледите на Методиевите привърженици. Житиеписецът съобщава, че привържениците на Методий използували Горазд и Климент. Паметниците съчиненията му свидетелствуват, че той е умеел да защити делото, на което е служел, като е използвал подходящи аргументи.Те клеветят Методиевите ученици пред княз Велика Моравия, че замисляли нововъведения и че щели да предизвикат въстание против него.Те спечелват на своя страна и папата, a Стефан V(току-що седнал на папския престол) отхвърлил лъжливото учение на Методий и забранил славянското богослужение. С това започва разгромът на дело, на което Климент служил в Моравия.Едно негово слово стига до нас в сборник от западнославянски произход и го поставя до първите творци на славянската книга. Като най-близък ученик на Кирил и Методий