Кое е нашето истинско Аз и кога се разкрива истинската ни същност . Дали когато човек е самотен и отхвърлен от света или когато е на вълната на щастието той проявява скритите си качества.

Някои хора ,когато се чувствуват неразбрани, изграждат защитна стена между себе си и света , за да скрият наранените си сърца. Този сюжет е любим на много автори- такъв е Хийтклиф от Брулени хълмове.

Казват , че това което не ни убие ни прави по- силни. Но това, което убива е различно за всеки и зависи от ценностната му система. За един най- важното е любовта, за друг- материалните блага, за трети професионалната изява, за четвърти- децата. След съкрушителен удар върху мечтите и надеждите някои остават смазани , обезкуражени и започват да се носят по течението на живота. Други се отупват от пепелта и устремно продължават напред , извличайки ценни поуки от неуспеха си.

Един от най големите писатели на нашето време Паулу Куелю казва, че хората имат възможността винаги да направят своя избор.

Понякога този избор трябва да се противопостави на изградените правила и условности в обществото и е по- лесно да не се прави. Хората си измислят хиляди оправдания защо не може да стане.А основата на тази невъзможност е страхът. Страхът вътре в нас е единственият ни враг и ако успеем да го преодолеем можем да бъдем наистина свободни и да направим своя избор. Ако човек не е в състояние да направи избор и живее по правила, определени от другите- той започва да губи своята същност и се чувствува нещастен.

А какво е щастието- едно определение, което ми допада-Щастието е състояние на духа. Страданието, болката са състояния , при които се разкриват някои наши качества- способността ни да оцелеем, да продължим напред, да преоткрием нови ценности;

В най- крещяща сила човешката същност се проявява в нейния звезден миг. Тогава , когато човек е на върха на успеха- когато има власт , пари или това което смята ,че е важно за него. Тогава всички затаявани и скрити комплекси на индивида избуяват и придобиват чудовищни размери. Духовно ограниченият човек се чувствува опиянен от възможността да се разпорежда със живота на другите той е груб дори към вчерашните си приятели, опитва се да ги стъпче, опиянява се от властта си, смята се богопомазан. Такъв човек се възползува от моментната си сила , за да смачка тези които са безпомощни и слаби, да притисне хората които нямат възможност да му се противопоставят. Мисля, че това е моментът, в който всеки се проявява в най- истинската си същност. Същевременно духовно извисеният човек не се опива от властта си и подава ръка за помощ. Най трудно е да не предадеш себе си, когато успееш и да не нарушиш равновесието. Източната философия пропагадира уважение към бедняка, към неуспелия, защото вярва в кръговрата на живота. В нашата култура справедливото възмездие намира израз в идеята за проклятието на рода, за това, че когато нещо е получено с цената на чуждото нещастие и страдание- то няма съзидателна сила.

Най- трудно е да останеш верен на себе си, да не продадеш мечтите си , да не бъдеш пречупен нито от страданията и неуспехите, нито от властта и благоденствието. Не бива никога да забравяме, че винаги имаме право на избор.

2. Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори

Животът ни е съставен от отделни епизоди, в които ние вървим напред, оглеждаме се, без да изпускаме дадена цел, която предварително сме си определили. Осъществявайки една цел, ние започваме да преследваме друга. И няма как да е иначе, защото животът би бил твърде застинал, не би бил живот, ако ние не се движехме, не се стремяхме към нещо. В повечето житейски ситуации ние се справяме лесно с трудностите най-вече благодарение на опита, както и на помощта на близки и приятели. Ежедневието ни е пълно с проблеми и съответните им решения. Но има и състояния на човека, когато той търси нещо, което не може да формулира точно и практически- най-добрият пример е смисълът на живота, за който няма единодушен отговор; попаднал в отчаяние или тревога, човек се пита защо живее, защо въобще нещо съществува, защо всичко трябва да престане да живее ( а в крайна сметка и да съществува- краят на вселената ще настъпи някога). Той се отдава или на вяра