Животът маскарад в поезията на Христо Смирненски

Христо Смирненски е един от първите поети урбанисти в нашата литература. Б неговата поезия градът е място преди всичко на социални конфликти. зад шумните и бляскав градски пейзаж се крие безкрайна болка и страдание. Дисхармониятамежде външната лъжовна страна на живота и неговата скрита злокобна същност внушава усещането за живот, превърнат в маскарад. Градът с неговите бляскави витрини, с празничните светлини е фасада, зад която прозира истинската същност на социалното зло.Бедността и грижите са постоянен спътник в живота на хората. Ограбените, скърбящи човешки души са общ колективен символен знак на еднаква по своята същност социално съдба.

Животът маскарад е водещ мотив в цикъла"Децата на града". Градът пази скръбната тайна на душата. Тя е изпълнена с болка- потисната и скрита. Скръбта на душата остава скрита зад шутовската маска на всекидневния маскарад, разиграван от грамадния и задъхан, безразличен към чуждата болка град. Той е с гранитна пазва. Внушението за студенина и безчувственост смазва всеки трепет на човешката душа. Излъгана от измамния блясък на социалния всекидневен маскарад, тя притихва под непосилната тежест на своята печална участ. Душата е самотна и неразбрана сред отчуждението на тънещия в маскарадна неискреност град.

Стихотворения от цикъла имат минорно звучене. В тях поетът разкрива тъжната участ на човека, станал жертва на живота маскарад. Подобно на кукли марионетки хората са неспособни да се преборят със своята трагично предопределена съдба. Във всекидневния маскарад те изпълняват безропотно своята роля. Градът и улицата са декор, на чийто фон се разиграват хиляди чавешки трагедии. Хората са обречени участници в абсурдния маскарад на живот. Страданието им не е нелепа маска, то е тяхна неотменна участ. Празничният блясък на разкоша е най-страшното обвинение на поета срещу града на социалните контрасти. Невинна жертва на тези контрасти става и малката цветарка от едноименното стихотворение на Смирненски. Трагично предопределена е нейната съдба. Младост, красота и невинност стават жертва на порока, роден от нищетата:

А из улицата шумна, под гирлянди електрични,

ето малката цветарка бърза от локал в локал,

де оркестрите разливат плавни звукове ритмични

и от тях се рони сякаш скрита болка и печал.

Художественият детайл улицата , който в по-късната лирика на Смирненски се оформя в самостоятелен символен образ, в стихотворението Цветаркасвързва видимото и скритото като две страни на едно и също явление. От общото: грамаден и задъхан град поетическото действие се насочва към социално двуликата игра, символно изразена чрез маскарада на живота. Той, от своя страна, е въплатен в образа на града , който разкрива своята тайна: под гирлянди електрични, ето малката цветарка бърза от локал в локал... Неговото вътрешно метафорично ядро: от локал в локал, внушава динамика и скрит живот. Това е тайната, опазена в гранитната пазва на града. От локал в локал е не само скрита същност на маскарада на живота, но и художествена пространствена среда за разгръщане на поредната безутешна повест на една от хилядите погубени човешки души. съдбата на малката цветарка е част от голямата общочовешка трагедия, породена от социалното зло. Смирненски озвучава художественото пространство с музиката на душата:

... оркестрите разливат плавни звукове ритмични

и от тях се рони сякаш скрита мъка и печал.