Животът като нов кръст на човешкото страдание в разказа Лудата на Елин Пелин

/ Л И С /

Художествените търсения на Елин Пелин са насочени към българския селянин, към неговия бит и тегоби. Голяма част от разказите му проследяват как човек посреща мъката, как застава пред нея, как оцелява в досега си с нея.

Животът на селянина като цяло е белязан от сиромашията и страданието. Те са негови неотменни спътници. Но докато едни от Елин - Пелиновите герои тихо и смирено изживяват своята участ, то други търсят причините за несправедливостите в този свят. Докато дядо Матейко от разказа На оня свят се е трудил и страдал цял живот и е търсил утеха в шишето с ракията, то Илчовица полудява от мъка по своята дъщеря, надига глас и търси виновника за нещастието си.

Разказът Лудата типичен за поетиката на Елин Пелин, е с опростена и драматична композиция. Рамка на разказа е църковната служба, а съдържанието драмата на Илчовица (обикновената селска жена). В църквата поп Сава изнася своята проповед, изобличава греховете на селяните и те смирено скланят глави и ако заглавието на разказа само загатва за една човешка участ, скоро повествованието ни пренася в нея. Илчовица жена изстрадала, слаба като сянка, дрипава и ужасна прекъсва проповедта на отеца с виковете си. Тя иска да открие за себе си правдата, иска да знае истината, защо Бог не пази хората от греховете им. И с мъка, през сълзи, разкрива трагедията си разбитите надежди за дъщеря си : Пратих я в големия град да слугува, да ме храни, да не мре тук потъна там при ония, дето се продават. Така Елин Пелин, без да изпада в подробности, съвсем лаконично ни запознава не само с нравствената деградация на дъщерята на Илчовица, но с драмата и на други чисти селски души, смазади от бездушието и покварата на големия град. Бедната майка не може да се примири със съдбата на дъщеря си. След като споменава, че тя е била хубава, добра и срамежлива, Илчовица пита: Кой я погуби? и настоява за отговор: Кой кой кой? И тук Елин Пелин остава верен на своя идеал - патриархалното общество, с чистите