Днес много хора правят какво ли не за да оцелеят, но така е било винаги. Още от древни времена единствената цел на хората е била да надделеят. Борбата за живот е главната мотивация не само на хората, но и на животни и растения - на всички живи същества.
Някои хора си служат с измама, други - с истина; някои растения произвеждат фитонциди, за да убиват себеподобни от други видове и т.н., но всички се борят за живота и правата си. Като следствие от борбата за живот се проявява и тази за надмощие. Голяма част от хората са изпитвали необходимостта да бъдат над някого другиго, да го ръководят . Той/тя иска да е по-силен/на и по-добър/а поне в едно нещо и това не е наказуемо, а съвсем нормално явление.
При животните водещ е един закон - по-силният побеждава. Ако си слаб и немощен - умираш, за да нахраниш тези, които ще продължат да оцеляват, докато не се окажат по-слабите. При хората положението е сходно - ако не се бориш за своите права, винаги ще се намери някой, който да те "смачка" и остави в "калта" както дъщерите на Дядо Горио го съкрушават и го оставят не само без пари и имоти, а и без най-важното- уважение , подкрепа и съчувствие. Те са хищници , борещи се за най голямата плячка на времето си парите и славата. Но като се замислим, почти всеки от нас е подвластен на тази висша сила за надмощие, било то в училище за получаване на по добра оценка , или на работа за по висок пост, няма значение принципът е един и той е закодиран от самото начало на живота, какъвто го виждаме днес. В съвета, който виконтеса дьо Босеан отправя към Йожен: "Колкото сте по-хладно пресметлив, толкова по-далече ще стигнете. Удряйте безмилостно- ще се боят от вас.", е въплътена максимата, която важи векове преди да е написан романът и незнайно колко още ще продължава да е определяща . Животът днес се е превърнал една непрестанна битка между хората за място под слънцето и то не какво да е, а колкото се може по-високо. И този сблъсък е на живот и смърт. От изходът му зависи мястото на човека в обществото и неговия стандарт на живот. Най-лошото е, че светът е така устроен от векове и хората , които се опитват да променят нещо, се броят на пръсти.

За съжаление истината никак не е розова, а бих казал доста тревожна. И ако по случайност сте влюбени и ме попитате защо парите, а не любовта са средството за победа, ще се наложи да ви разочаровам, защото и тук нещата са с краката нагоре. Хората са казали, че хубавите ябълки прасетата ги ядат, а в днешната, така наречена любов, повечето момичета гледат парите, а не очите на мъжете. После се чудете, защо жените на двайсет се омъжват за четиридесет или петдесет годишни мъже.
Може би всичко това изглежда доста песимистично, но от истината боли спринцовки из детските градини и мерцедеси, карани от мъже с доста дебели вратове , вътре с момичета двадесет или тридесет години по-млади от тях, са съвсем обичайна гледка . И все пак се надявам това да се промени, въпреки че щом толкова време е така , шансовете са нулеви . В Дядо Горио , ситуацията е сходна Ростиняк се жени , само и само , за да се издигне в хай лайфа на тогавашното общество и наистина успява , но той загубва и последната човещина в себе си с последната сълза , която проронва над гроба на Дядо Горио . И това дълбоко ме кара да се замисля каква е цената на победата , на властта , на надмощието , дали винаги те са свързани с , дори и малка , загуба на собствената идентичност и да , наистина е така . За да успеем , трбва да се нагаждаме към определени условия и да скриваме често себе си зад маски , които заместват истинското ни Аз и малко по малко ние се променяме и ставаме други , дори и неосъзнато . Приемаме го за естествено и забравяме кои сме всъщност това е трагичното на днешното общество че постоянно се опитваме да намерим себе си , въпреки , че това е невъзможно , поради простата причина , че не ние правим живота ,