Забравена парола?
Начало на реферати

Животът е маскарад


Животът е маскарад,но който постоянно сменя маските,накрая загубва своето лице



Влизаме в съблекалнята,където ни чака Мария.Застанала пред огледалото,тя се взира в собственото си отражение и ни забелязва чак когато сме на крачка от нея.Усмихва се и сяда на близкия стол като ни прави жест да се настаняваме на отсрещните столове.
Тя има собствена съблекалня,защото е звездата на шоуто.Ъглите на стаята са отрупани с букети,а по огледалото са налепени снимки.В отворения куфар,който седи до нас са разпиляни маски.Тя вижда,че ги гледаме и проговаря.

-Това е най-ценното ,което имам.
Оставя ни да доразгледаме стаята,преливаща във всякакви цветове и да се подготвим за предстоящото интервю,а тя самата започва да се гримира,защото има едва 2 часа преди представлението.Когато сме готови й даваме знак и тя се обръща към нас.
-Мария,ще се представиш ли?
Тя се усмихва бегло и започва да говори,а очите й са вперени в пространството над нас.

-Казвам се Мария.Или по-точно така се казвах.Сега нямам име.Изгубих го доста отдавна.Даже не помня кога.Не знам дали беше след или по време на първия ми концерт,когато бях малка

-Ще ни разкажеш ли за този концерт?-обажда се зад мен Тишо

-Беше когато бях на 7години.Родителите ми ме записаха да уча пиано.В продължение на една година се упражнявах.Знаете как се чувстват децата,които не са родени с талант,но въпреки това ги карат да правят нещо.Аз бях едно такова дете.Мразех пианото.Дори днес не мога да свиря добре,макар че в последствие продължих да вземам уроци за 4 или 5 години...След като учителката ми реши,че съм готова за големия ми дебют ми даде да науча една проста мелодия.Мразех часовете,когато се упражнявах и упражнявах и все не можех да я завърша.Дойде вечерта,когато трябваше да покажа какво съм научила.........Седнах на пианото и свирих,свирих с омраза към тази гадна мелодия.И свърших.Не бях разбрала кога,но я изсвирих докрай.Цялото ми семейство:майка ми,баща ми,баба ми и дядо ми ,се усмихваха широко.Може би тогава почувствах нуждата от усмивки,от аплодисменти,от хора.Бях на седмото небе от щастие-всички тези цветове,похвали,награди,погледи,пълни с обич...и днес не мога да ги забравя.Исках още от тези мигове,да ги уловя,да им се насладя,да не свършват.
Прекъсвайки разказа си тя се усмихва и прави кратка пауза

-Да..да не свършват и вече 17 години те не свършват...

........................................................................................................................................................

Нарушавам мълчанието и я подканвам да продължим с интервюто.

-Ще ни разкажеш ли малко повече за живота си?Как би го описала?

-Как бих го описала..”Бал с маски”.

Виждайки озадачените ни погледи тя започва да ни обяснява.

-Били ли сте някога на бал с маски?

След като поклащаме отрицателно глава тя продължава

-Непрестанно музика,веселие,красиви мъже,безкрайна радост.Маската ти дава свободата да бъдеш който искаш,независимо от истинското ти „Аз”.Ако поискаш да си циганка-маската ти го позволява.Слагаш я,обличаш костюма си и готово.Възприемат те като такава.Ако искаш да си политик-научаваш няколко фрази,слагаш маската на политик и вече си компетентен.Усещането е прекрасно.Такъв беше и моят живот-непрестанни маски,веселия и балове.Била съм всякаква,била съм къде ли не,прелъстявала съм дори монаси.

Животът е маскарад facebook image
Публикувано от: Костадин Александров

Дясната ръка на човека (есе) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.