Живота на хъшовете в Румъния
Съчинение разсъждение

Повестта ,,Немили-недраги Вазов посвещава на живота на хъшовете в Румъния, сред които е живял и самият той.Представена в героично-трагичен план, творбата разкрива нравственото величие на родните синове, прокудени от родината.Сполучливо подбраното заглавие напомня на читателя мъченическото битие на изгнаника в чужбина.
Първите няколко глави на произведението въвеждат в атмосферата на хъшовския живот и очертават портретите на едни от най-колоритните герои.Вазов успява да пресъздаде убедително и вярно образа на хъша.Българските патриоти са жалки хора, обречени да мизерстват, да бездействат и да живеят в изолация от обществото.Но те са и достойно, нравствено извисени личности, защото са останали верни на идеалите си.
Първа глава има характер на експозиция.В нея Вазов представя мястото на действието, въвежда обстановката и запознава читателя с героите.Природното описание в началото създава мрачно, подтискащо, тягостно настроение.Яркото внушение постигнато чрез конкретни детайли: нощта е ,,влажна и мрачна,браилските улици са ,,пусти, декемврийската мъгла задушава ,, с отровния си дъх последните минувачи.Всички тези детайли изразяват усещането за самотност, отчуждение и безизходица.Контрастът между всеобщия мрак и светлината на малкото прозорче на една ,,будна кръчма внушава идеята за будния патриотичен дух на нейните обитатели.Същото впечатление създава и метафоричния епитет ,,будна.
Далеч от родината българските емигранти водят нерадостно и жалко съществуване.Единствено в кръчмата на Странджата те се пренасят в своя свят- в света на България.Битовите детайли в подземната избра: ,,стръмната извита стълба, ,,полуразбита лампа, ,,топъл и задушлив въздух говорят ,че тук се е настанила бедността.Епитетите подсилват представата за битието на хъшовете, изпълнено с глад, лишения и нищета в чуждата страна.
Картините, окачени на стената, контрастират на мизерната обстановка на заведението.тяхното съдържание, представящо славни битки в родината, говори за патриотичния дух на посетителите, за техните идеали и мечти.Фактът, че те са били истински борци за свободата на отечеството, се затвърждава и от портретните им описания, изградени отново чрез детайли и на принципа на контраста.Така Вазов постига внушение за мъченическото и героичното в тяхното битие.Всеки един от хъшовете носи белези на своята индентичност, но и следи от трудния емигрантски живот.Лицата на всички са жълти, отслабнали-знак за несретен скитнически живот.Но зарасналите рани по челото на Странджата и въодушевените разговори за славните битки, показват още веднъж, че Вазовите герои са жертвали живота си за свободата на отечеството и пазят в сърцата си жив неговия образ.
След като въвежда героите си на фона на пейзажа и обстановката, във втората глава авторът обогатява впечатлението за тях с конкретни моменти от ежедневието им.лирическото отстъпление изпълнява роля на ретардация.В нея Вазов дава израз на своята болка и съчувствие за съдбата на емигрантите и обогатява впечатлението на читателя за нерадостната съдба на обречените българи.Метафората ,,балкаснки орли и антитезите:,,орли-клетка, ,,герои-клокошари, ,,дрипи-слава внушават контраста между героичното минало на българите и тяхното жалко настояще.Сърцата им са изпълнени с мъка по отечеството и близките и само образът на родината ги крепи и връща достойнството им.Финалът на лирическото отстъпление е емоционална кулминация в тази част.Изгнаниците съзерцават ,,зелените хълми на България и осъзнават, че родината е затворена за тях, че те не могат да се върнат