Живеят ли героите на Солженицин от повестта Един ден на Иван Денисович или по-скоро съществуват в тяхната реалност.

През епохата на Просвещението великият френски мислител Жан Жак Русо е казал, че Човек се ражда два пъти веднъж, за да съществува и втори път, за да живее!. Как е достигнал до тази идея не е толкова важно. По-важното е какво е искал да каже и каква всъщност разлика е намерил в двата глагола съществувам и живея, които на пръв поглед са синоними.

За съвременния човек е трудно да различи тези две понятия. Днес за хората няма значение дали съществуват или живеят, има значение само материалното във всяка една негова форма. А ако погледнем към времето, в което живеят героите на Александър Солженицин се натъкваме на ситуацията, при която хората не си задават екзистенциални въпроси, а просто се опитват да съществуват и то на всяка цена.

И все пак да се върна на опозицията, поставена от Русо, съществуване живот. Всеки човек започва да съществува от мига на своето раждане и така чак до смъртта. Храни се, възпроизвежда рода си, страхува се и т.н. Всичко това е част от неговото съществуване, но не може да се нарече живот. Ако попитат някой възрастен човек как е живял, надали ще каже, че когато е бил на тридесет години се е хранил с едно, а на петдесет с друго.