Йордан Иванов Чалъмов уч. От XI^в клас на СОУ Васил Левски гр. Велинград

ЖИВЕЕМ В ЗЕМЯТА НА БОТЕВ

/есе/

Родино моя, страдалнице вековна! Потискана и унижавана, грабена и опустошавана-но жива! Като птица феникс ти всеки път гордо се отърсваш от пепелта и възкръсваш отново и отново все по-силно и по-красиво! Никой до днес не е успял да те погуби, независимо от трудностите, които си преживяла и от перипетиите, през които е трябвало да минеш. Защото ти си земята на Ботев-горда, силна, свободолюбива. На Ботев-роден от българска майка юнашка със сърце мъжко юнашко- пример за стари и млади как се обича отечеството:

Аз вече пушка нарамих

и на глас тчам народен...

Не ще загинеш, Родино, докато ги има такива истински българи, готови да тичат на смърт за тебе! Герои като Ботев и Левски, като Паисий и Вазов, като гордите български царе, поставили земята си над всичко лично и користно. Не ще загинеш, докато народът ти-беден и измъчен, манипулиран и мачкан-пази силния си дух, родния си език и култура.

И нищо, че съдбата те е белязала с много страдания и мъки. Нищо, че пътят ти е бил лъкатушещ и стръмен, че в историята ти освен славни страници има и позорни петна. Нищо, че мнозина са те плюли и преравяли. Ти си простила на всички-нали са твои чада. И твърдо пазиш честта българска, славата и достойнството ни, името България. Черпила сили от примера на Крум и Калоян, на Борис и Симеон, на Кочо и Бачо Киро, на славните опълченци, на хилядите твои верни синове.

Не ти е лесно, Родино, и в днешния XXI век. Къде е Ботевият идеал, къде са висшите цели и морални ценности? Страдащ от писимизма на хората, невиждащи изход от бедността и мизерията, негодуващ от хулите на родоостъпниците и отцеругателите, че сме недостойни, мързеливи и злобни същества, възмущаваш се от замърсяването на езика ни, от модата да се знае Английски по-добре от родната реч. Мъчно ми е, Родино, и за многобройните ти чеда, напуснали те доброволно, принудени да търсят щастието си другаде, но вечно страдащи за теб-защото българинът трудно се присажда на чужда почва, трудно забравя корена си. Където и да е по света той търси връзка със земята си, обича я, носи я в сърцето си. Пази обичаите, традицийте, песните, езика български.

Ето защо ще пребъдеш, Родино! Ще те има на картата винаги, защото си възпитала децата си на родолюбие. Потомците на Ботев и Левски не ще позволят на шепа хулители