ЖИТНИ РАСТЕНИЯ

Сред цветните растения сем. Житни заемат особено положение. Те не само имат основна роля в стопанството на човека, но са и важна част от тревната покривка на Земята особено в ливадите, степите, прериите и саваните. Най-стари останки от житни растения са познати от креда (преди около 130 млн. г.), но особено широко били разпространени през терциер (преди около 70 млн. г.).

Сем. Житни принадлежи към отделен разред. Днес са познати около 10 000 вида, класифицирани в около 700 рода. Житни растения има почти по цялото земно кълбо видове ливадина, власатка, класица и пластица се срещат дори в Арктика и Антарктида. Растенията от сем. Житни заемат едно от първите места сред цветните растения, които виреят до най-голяма височина в планините. Разпространени са относително равномерно - броят на видовете в тропичните и умерените области е приблизително еднакъв, а в студените райони те преобладават над останалите семейства цветни растения. Броят на ендемичните видове е малък напр. в Австралия само 632, в Индия 143, на о. Мадагаскар 106, в България 27.

Житните растения са едносемеделни и се разпознават лесно, тъй като имат характерен външен вид. Стъблото е с ясно различими възли и междувъзлия. Листата са разположени в две редици, имат линейна или ланцетна петура, без дръжка и влагалището обхваща стъблото. Петурата е с успоредно жилкуване, а на границата с влагалището има ципесто езиче. Повечето видове житни са тревисти растения, но има и дървовидни южноамерикански видове бамбук (височина до 30 m, диаметър до 20 cm), юнжноазиатски вид дендрокаламус (височина до 40 m) и др. Сред тревистите видове преобладават многогодишните.

Кореновата система е брадата съставена е от множество приблизително еднакво развити корени. Главният корен е недоразвит или рано закърнява. При царевицата добавъчни корени продължават да се образуват и от възлите на стъблото над повърхността на почвата.

Стъблото се разклонява само в долната част, която най-често е в земята. Разклоненията излизат от възли, разположени близо един до друг, и се вкореняват (братят). В резултат се образуват групи от стъбла чимове. Някои видове житни имат коренище напр. троскот, пълзящ пирей, тръстика.

Цветът е добре приспособен към опрашване чрез вятъра. Околоцветникът е съставен от люспести образувания. Тичинките са с дълги и еластични дръжки, с подвижно съединени прашници. Поради това те лесно се разклащат и от тях се изсипва тичинков прашец, който се поема от вятъра и се пренася до други цветове. Близалцата са големи и разклонени, което спомага за задържането на прашеца. Плодникът е горен с една семепъпка. Цветовете образуват съцветие клас. Класовете изграждат сложни съцветия сложен клас (пшеница, ечемик, ръж и др.) или метлица (овес и др.). Семето се сраства с плода и се получава своеобразен плод, който не се отваря и се нарича зърно (кариопс). Значителна част от него е съставена от хранителна тъкан (ендосперм), в която се натрупват резервни вещества главно скорбяла, но също и белтъци (глобулини, албумини и характерните за житните растения проламини и глутелини), а по-рядко мазнини.

В България сем. Житни е представено много добре 312 вида от 90 рода. Много от тях (зърнените житни култури се отглеждат за храна на човека и животните. Зърнените житни култури заемат около 740 млн. ha площ и дават над 1600 млн. t зърно. В България се засяват около 2,2 млн. ha и в близко бъдеще се предвижда получаването на 10 11 млн. t зърно годишно.

При развитието си зърнените житни култури преминават няколко фази, свързани