Сред първите оригинални произведения на старобългарската литература са т.нар Панонски легенди. В тях особено голямо място има истор. достоверност, постигана чрез присъствието на много реални факти от обществено-политическия живот на византия и славянските страни в края на IX и началито на X б. Чрез панонски легенди средновековния житиеписец с постава за цел да възхвали и възвеличае непреходното дело на славянските посетители, да увековечи идеалния образ на христ учител, просветител и борец за утвърждаването на новата славянска култура.

Житието на Kирил е създадено скоро след смъртта му и явно авторът е познавал лично своя герой. Твобата започва с обичайната фабулна експозиция. Още в самото начало писателят в духа на христ традиция подчертава,че учителят Кирил е богоизбран и специално изпратен от милостивия и щедър бог да изпълни велика мисия сред славяните да ги просвети и насочи в слетлината на божиите заповеди. Светостта на героя е стати1но качество, дадено му по рождение и утвърдено чрез богоугодни деяния.

След това встъпление авторът подробно разказва за детството и юношеството на Кирил. Той е седмото дете в семейството на багороден и праведен мъж. Спори се до колко е достоверен този факт истина или украсяване на биографията е присъствието на символичната седмица. Същото колебание придизвиква и епизодът със сокола. И в двата случая житиеписецът иска да внуши изключителността на своя герой, да покаже собственият контакт с бога. Напълно реалистични са епизодите, в които се говори за изключитения ум и талант на Кирил. За кратък срок той изучава много и разностранни науки и изкуства: И тъй бързо изучи всички тези науки, като да би изучавал само една от тях. Освен с ерудиция, той се отличава с голямо прилежание, крепкъв нрав и търсене на доброто, интелектуални способности и високи нравствени черти с това младия учен привлича вниманието на логотета и той го препоръчва горещо пред царицата.

Втората част на житието съдържа обширен разказ за апостолските деяния на светеца в три дипломатически мисии при сарацините, хазарите, и великоморавците. Всяка от мисиите е разкрита с голям брой епизоди, изградени по вече посочения модел. В тази част на житието на библеиски архетипна кирил е избран апостол Павел, проповядвал християнство в три дълги пътувания. Самият Кирил приживе показва особено уважение към примера на този апостол в Проглас към евангелието и беседата с/у триезичниците включва пространни цитати от първото му послание до коринтяните. Съзнателно или не, Кирил се отъждествява с видния християнски деятел. След смъртта му тази близост е възприета и от учениците на кирил, които наричат своя учител равноапостол, поставяйки го по този начин на високо място в църковната йерархия.

Възложената му от византийския император задача да състави азбуката за великоморавците Кирил възприема като най ревностен хрисиянин. Веднага оценява значението на делото за христовата вяра и за славяните. Готовността му е израз на т. нар. християнска ревност, но и на съзнанието, че гласът на бога се чува най ясно на роден език: Макар да съм уморен и болен тялом, азс радост ще отида там, стига само с имат писменост на своя език,

Възлова сцена в житието а кирил е полемиката с триезичниците. Тук с апостолска жар славянският първоучител защитава правото на всеки народ да изгражда собствена култора, литература, писменост. Диспутът е изграден от всички правила на антична риторика. Във възходяща градация са изложени аргументите на славянската писменост. В началото на своята защитна реч кирил си служи с петорични въпроси: не пада ли от бога дъжд еднакво за всички? Също и слънцето не грее ли на всички еднакво? и т.н. Техните отговори са така ясни и недвусмислени, както и тезата, която Кирил защитава: всичко видимо е творение а Бога, всички народи еднакво се ползват от божиите блага, м/у които са и езиците, следователно всеки народ има правото да въздаваслава на Бога... на своя език. Аргументите на кирил са още по-убедителни поради умелото цитиране на свещенните християнски книги: отначало старо заветните, после бово заветните евангелия (на Йоан, Матей, Марк и Лука) и накрая най-авторитетните речите на апостол Павел. Триезичниците са оборени чрез