Забравена парола?
Начало на реферати

Житие и страдания на грешнаго Софрония-драматична картина на робството


Просветителят, разбрал истинската стойност на знанието, следва неотклонно своя път, като превъзмогва с воля и убеденост в правотата си всички препятствия в примитивната и консервативна социална среда. Котленският свещеник, по-късно епископ на Врачанската епархия, не възвеличава нескромно своите дела, но и не скрива превъзходството си над онези духовници, които са останали в пределите на старото, закостеняло мислене : " другите свещеници ме ненавиждаха, защото всички по онова време бяха орачи, а от безумната моя младост не исках да им се покорявам като бяха така прости неучени. " Така личността се оказва между своите и чуждите - неразбрана, осмивана от едните и презирана, понякога изправяна пред прага на смъртта, от другите. В тези моменти на върховно изпитание най-ярко изпъква несломимата духовна сила и жизнелюбието на Софрониевия герой, за когото животът е висша ценност. В своето динамично и неспокойно битие, изпълнено с множество премеждия, проповедникът неуморно се стреми да утвърди нравствените стойности на просвещенската епоха, но заедно с това желае за себе си и семейството си обикновеното човешко щастие, сигурност и спокойствие. Без да изпада в крайностите на религиозния фанатизъм, духовникът е склонен да извърши дори компромис спрямо повелите за поведението на едно църковно лице. Поставил си за цел да спаси, да оцелее, да намери жадувания покой, архиереят не се поколебава да се скрие в турски харем или да увие главата си с шал като с мюсюлманска чалма. Не приемайки смъртта, даже и като мъченическа саможертва в името на православната вяра, героят находчиво се опитва да открие изход от неблагоприятната ситуация. Тази непримиримост с обстоятелствата, борбеност и воля за живот разкриват едни от най-ценните качества в националния ни характер, способствали за възкресяване на българския дух. Автобиографичната творба, определяна и като " първо художествено произведение на възрожденската литература ", преплита в себе си тъжното и смешното, мрачното и оптимистичното, общонародното и съкровено личното. Новаторският елемент в идейно -естетическата система на текста е трагикомичното, чрез което се осмисля от специфичен ъгъл преживяното. Ако Паисий сурово и гневно изобличава негативните проявления на робската психика, то Софроний не достига до такава сатирична присъда, а с горчив смях през сълзи ни помага да опознаем истинския, неподправен лик на миналото. Искрените слова на житиеписеца ни водят към онова самопознание, без което нито един народ не би могъл да посрещне предизвикателствата на времето. Като своебразно духовно послание към бъдещите поколения и като знак за стоицизма на българина в драматични моменти звучат следните думи на епископ Софроний Врачански : " И дойдох в епископията си, ала е тя не е по-добра от затвор. Нека бъде !" Софрониевото " Житие ", написано приз 1804-1805 г., се съхранява в руски архив повече от 50 години и е публикувано през 1861 г. от Раковски във в. " Дунавски лебед ". Автобиографията, адресирана към съвременниците на архиерея, осъществява пряк контакт не с тях, а с българите от друг, много по-различен период от историческото развитие на нацията. Неподправената изповед на проповедника страдалец, който таи надеждата, че ще бъде разбрана драмата му, достига до сърцата на всички истински патриоти. В тяхното съзнание духовният наставник остава не със своя"грях", а с нравствената си сила да преодолее жестоките изпитания на времето.


Житие и страдания на грешнаго Софрония-драматична картина на робството facebook image
Публикувано от: Ради Георгиев

За приятелството 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.