Забравена парола?
Начало на реферати

Житие и страдания на грешнаго Софрония-драматична картина на робството


"Житие и страдания на грешнаго Софрония"-драматична картина на робството (ЛИС)

Начало на формуляра

В края на XVIII век Стойко Владиславов от Кoтел се превръща в епископ Софроний Врачански и тази промяна става символен знак за трансформационните процеси във възрожденското общество, издигащи личността от сферата на регионалното до мащабите на общонационалното. Човекът, който е възприемал себе си като част от един малък свят, се озовава в центъра на бурния живот и изразява идеи, свързващи го с духа на западноевропейското Просвещение. Поп Стойко е до голяма степен онази безпомощна личност, която е зависима от трагичните обстоятелства на робския живот, докато врачанският архиерей е духовен водач на паството си и се стреми да формира у своите сънародници нов тип ценностна система. Ако Паисий обединява в " История славянобългарска " основните идеи на Българското възраждане, то Софроний посвещава народополезната си дейност преди всичко на разпространението на знанието като път към извоюване духовната независимост на нацията. Усилията на будителя да осъществи родолюбивата си мисия се сблъскват с много препятствия в размирното, смутно време на кърджалийския произвол и това поражда драмата на пастира. Авторът на " Житие и страдание на грешния Софроний" изразява чрез тъжната си и безпощадно откровена изповед една драматична картина на робството и едно угнетяващото чувство за вина поради неизпълнения докрай патриотичен дълг. В стремежа си да разкрие с неподправена, подкупваща искреност мотивите за съдбовния избор - напускането на родината и озоваването във Влашко - житиеписецът не героизира своето поведение, а напротив, се представя без идеализация като нещастна жертва на турското население. Героят на житието е малкият човек, който с несекваща жизненост води отчаяна борба за физическото си оцеляване, и духовният водач, чийто нравствен стоицизъм му помага да служи всеотдайно на своя изстрадал народ.Човекът от тази драматична епоха, орисан да страда в това "живелище варварско и разбойническо ", е мъченик, но не с доброволно избрана, приета без вопли и самосъжаление мъченическа участ, а по неволя, като следствие от жестоката принуда на поробителите. Героят на Софроний не търси целенасочено конфликта, противоборството с друговерците и не се стреми да покаже моралното си превъзходство над тях. На преден план в поведението на привидно слабата и безпомощна личност изпъкват страхът, инстинктът за самосъхранение, объркването пред грубата гавра с човешкото достойнство : " На третия ден пак ме вика пашата : тогава докрай се бях отчаял и от страх не можех да отговоря... ", гледах като вол кой час ще ме умъртвят ", " Ами тогава аз къде не бягах !". Избирайки дегероизацията като подход при изграждането на своя " житиен" авторитет, авторът не прикрива в спомените си, а чистосърдечно и простодушно откроява негативните проявления на трудноизкоренимите робски комплекси. В света на деспотизма и беззаконието, сред хаоса на безвластието малкият човек губи понякога ориентирите по пътя си и не открива изход, спасение, ясна перспектива : " И аз какво да сторя... Да ида зло, да не ида пак зло. " В такива трагични моменти на духовна криза и безнадеждност героят най-ясно осъзнава греховността си, човешкото си несъвършенство. Грешният, аз, между хората... " Тази позиция на автора колкото го приобщава към сънародниците му, които изнемогват под бремето на безправието, толкова и го откроява, Независимо от драматичните перипетии и обрати в своето "житие-битие" героят на Софроний осъзнава дълга и отговорността си пред паството и отечеството. Трудно биха могли да се обединят в единно цяло противоречивите изяви на една личност, която преминава през различни превъплъщения и превращения - от унищожавания роб до " духовния и политически водач на българите в епохата на тяхното пробуждане ". Многообразните социални роли предопределят и различното поведение в кризисни ситуации. На съзнанието за безсилие и чувството за обреченост у малкия човек се противопоставят нравствената устойчивост и несекващите съпротивителни сили на християнския проповедник, останал верен на родолюбивата си мисия да съхранява българския дух, да разпространява с всеотдайност и себеотрицание мъдрите поучения на Христовата вяра. В изпълнената с драматизъм сцена на проявеното от Ахмед Геряй господарско своеволие зад примирението на нещастната жертва неочаквано прозира твърдостта на духовника, който не изменя на убежденията си : " Тогава си запрегна пушката срещу мене близо и рече ми: " Гяур ! Сега бързо премини в нашата вяра, иначе ето тоз час ще си идеш от тоя свят !" И аз какво да сторя ?... Само толкова му рекох : " Ефенди, хич вяра с пушка бива ли, ами ще убиеш един поп, от света похвала ли ще получиш. " Противоречивата духовна същност на героя проличава и в други моменти, в които изживяното унижение не е в състояние да унищожи гордостта, достойнството, самочувствието на възрожденския книжовник и духовен пастир.

Житие и страдания на грешнаго Софрония-драматична картина на робството facebook image
Публикувано от: Ради Георгиев

Чат – румът – близките далечни 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.