Софронии Врачански

Житие и страдания грешнаго Софрония

Аз, грешний в человецех, родих ся на село Котел от отца Владислава, а от матери

Мария и положили первое имя мое Стойко. И като съм бил три лета, преставила ся

мати моя. И отец мой поял другою жену, що беше люта и завистлива. И родил сас

нея мужеское дете и токмо свое дете гледаше, а мене все отритваше.

Начална страница от ръкописаИ като бях девят години, подадоха ме на книжное

учение. По-напреди не би возможно да пойду на учение, почто повише болен и

немощен бях. И като поидох на учение, голямое прилежание и остроумие имах. И

вскоре изучих ся простое чтение. Понеже у Болгария не има философское учение на

славенския язик, наченах да учим по греческий язик и изучих Октоих. Като

наченах Псалтир, прииде вест, како са преставил отец мой на Цариград от чумата

в лето 1750. Останах аз без отца и без матер. Тогива бях 11 години. Тогива ме

узе стрий моя наместо сина, почто не имаше чада, и предаде мя на занаят.

И като бих седемнадесят години, престави ся и стрий, и стрина моя, наскоро един

сас другий. Ала и стрий мой на Цариград умре, понеже бяха и двоицата джелепи. И

понудиша ме должници и ортаци неговии да пойда на Цариград наместо сина его да

соберем, що имаше да узема он пари от касапите по джелепское обичай. Ала като

са касапите повсъде разнесени по Цариград и по Анадолская страна?

У един ден хочехме сас едного ортака неговаго да поидем у Анадолская страна. И

поидохме на скелята да проминем сас ладия. И гледам при царските палати ладие,

а ний, человеци прости, като бяха они близко до Юскудар, поискахме сас ония

ладии да проминем на Юскудар. И като отхождахме до них, гледаме на едно място

народ много и двоица пехливани борят ся. И отгоре имаше високии палати. Не

знаймя, ала можеше да буде и самий цар тамо. И като престанаха они от борение,

повлекоха да пойдут къмто царските палати всия ония народ. И ний сас тях ведно

пойдохме и станахме между царский порта и между Ялйкьошкю, що бяха тамо верзани

царските ладии. И стоехме тамо и чудяхме ся камо да пойдем. Яви се тамо един

бостанджий и рече:

- Що ходите ви тука? Скоро да пойдете оттува, почто отсекнуват глави ваша!