ЖИТИЕ И СТРАДАНИЯ ГРЕШНАГО СОФРОНИЯ

Верина Петрова

web

Повечето автобиографии са вдъхновени от творчески,

а следователно от белетристичен импулс да се подбират

само онези случки и събития из живота на писателя,

които ще послужат да се изгради един цялостен модел.

Нортръп Фрай Анатомия на критиката

Автобиографичната памет

На финала на История славянобългарска, в елегичното на прощаване със загубения рай на българското се очертава силуета на страдащия човек: Така хората имали скръб върху скръб и жалост върху жалост. Плакали горко и жалостно за българското царство. Текстът на историйцата сякаш предчувства контурите на света, който Житие и страдание изрича като разсипания свят, що е живелище варварско и хайдушко1.

Историята говори за греха към свободното минало, към род, език и земя. Грехът и изкуплението в Житието са не в широките контури на общността, а в полето на индивидуално-личностното. Носталгията на Историята твори миналото-като-златен-век. Носталгията на Житието е по помирението на Аза със собственото му минало. Миналото е загубеният рай за Историята. Раят в Житието е напред и в чужда земя. Но и Историята, и Житието - текстове, изграждащи твърде различни светове, - практикуват възпитание на паметта.

Всяка автобиография, всеки опит да се конструира миналото на един Аз в словото поставя въпроса за спомнящата миналото памет. Но нашето минало в непостижимата му другост не съществува, онова, което се представя като спомени - разпръснати отломки от преживяното - е продукт не на паметта, а на въображението2. Историята за това кой съм аз е сложно оплетена от памет и забрава, а от пустите полета на забравата се пораждат разказите. Големи части от моето минало достигат до мен чрез разказите на другите, чрез разказите, които аз правя за себе си, търсейки себе си. Няма начин да съживим миналото. Можем само да го измислим. Несъвпадението между биография и автобиография при Софроний е добра илюстрация. Бездънната инак автобиографична памет - инстанцията, сътворяваща Аза в текста, - е направила интерпретативен подбор от шаренията на билoто, за да организира изобразената в текста събитийност около един зададен още в заглавието ключ: житие и страдания3. В жанр, който особено много държи да ни убеди в съвпадението между действителността и изобразеното в текста, заявената в текста памет е впрегната, за да създаде илюзията за истинност.