ЖИТЕЙСКИЯТ ИЗБОР

В БОТЕВАТА ПОЕМА НА ПРОЩАВАНЕ

УВОД

Творбата На прощаване от Христо Ботев е типична възрожденска изповед на бунтовник емигрант, страдащ за бащино огнище и родна земя поради принудителна разлъка.

ТЕЗА

В центъра на Ботевата поема стои проблемът за избора на свой път в живота. Той зависи от волята на човека, от ценностите, които изповядва. Лирическият герой избира пътя на саможертвата, който е страшен, но славен, път, предопределен от свободата. Това е пътят на борбата и саможертвата. Той е страшен, защото може да завърши гибелно, но е и славен, защото свободата на родината и жертвата за нея са висша ценност за младите българи от епохата на националното самоосъзнаване.

ИЗЛОЖЕНИЕ

0. Образът на бореца за свобода е много близък по чувства и начин на мислене със самия поет. В подзаглавието поетът уточнява годината на прощаването 1876. Това е времето, когато той си беше приготвил вече и дрехите, цървулите, един револвер и още други принадлежности, пише Захари Стоянов за Христо Ботев.

0. ПЪРВА СМИСЛОВА ЧАСТ ПЪТЯТ НА ТРЪГВАНЕТО

А/ В първата смислова част на поемата лирическият говорител изповядва най-съкровеното в своята душа пред майката. Чрез реторически обръщения той започва своя монолог, в който дава израз на своето съчувствие към нейната тревога и болка - Аз зная, майко, мил съм ти, та тебе клета оставих.

Основен художествен похват за изграждане на творбата е антитезата. На първата двойка повелителни глаголи не плачи, не тъжи е противопоставена втора двойка но кълни, майко, проклинай, които са тавтологично повторени. В народните вярвания се смята, че