Житейският избор на лирическия герой в Ботевото стихотворение На прощаване в 1868 г.

(Примерен модел за анализ)

I. Стихотворението в неговия исторически и културен контекст; междутекстови връзки с другите Ботеви творби.

1. Повод за създаване на творбата - готовността на Ботев да премине през 1868 г. в България с четата на Жельо войвода и осуетяването на това начинание от румънските власти.

2. Място на творбата в цялостното творчество житейски и философски прозрения, които са продължение на утвърдената вече система от идейно-смислови, образни и емоционални внушения.

А) Съпоставка с Майце си:

общи персонажна система, теми, проблеми сбогуване, тъга, клетва, скиталчество;

новото променени са персонажите, направен е житейският избор, конфликтът между интимния и социалния свят е заменен с органична зависимост между тях; Азът се стреми да промени съществуващия ред, за да възстанови нарушената хармония на родовия космос;

Б) Съпоставка с До моето първо либе:

знак за духовната свобода на лирическия Аз са противопоставянето му на робството във всичките му форми и поривът към изява в пространството на борбата;

смъртта е предварително и съзнателно направен избор, единствено възможно решение, съдба на всеки, обрекъл себе си на борбата; и най-високата цена за свободата;

новото смъртта на героя, самоопределил се като водач, е и най-прекият път към славата и вечния живот в паметта на поколенията.

II. Теми, мотиви, образи, жанрови особености, композиция, особености на изказа.

1. Изследване функциите на заглавието ключово за идейните внушения на творбата; предлогът на в момента, при; прощаване двузначно: сбогуване и опрощение; хронологическото уточнение в 1876