Житейската стратегия

Днес сме максимално свободни в избора си на житейска позиция и път за себереализация, но и максимално затруднени от правото си на избор. Външните фактори - обществено мнение, предразсъдъци, традиции - за нас, като граждани на цивилизования свят отдавна не са пречка да бъдем себе си, но разбира се не за всеки. Много е важно човек да разбере какъв е, кой е на какво е способен и какво иска от живота.

Бъди какъвто си - това е девизът на нашето време и особено на младото поколение. Тази житейска философия ни съветва да се отпуснем, да не се съобразяваме с условностите, да реализираме собствените си желания, да се вслушваме в сърцето си, във вътрешния си глас - да бъдем себе си. Все по-разпространено става мнението, че щом нещо ти идва отвътре, то заслужава да бъде проявено, то е твоята същност, това си ти, а всичко, което ти пречи да изявяваш себе си, е зло и трябва да бъде преодолявано. Само това, което ти идва спонтанно отвътре е истинско и изразява твоята същност. Що се отнася до задръжките - те те правят фалшив, неистински, скаран със самия себе си. Това, към което се самопринуждаваш, не е твое, изкуствено е, значи няма стойност.

Бог е сътворил човека добър, склонен към доброто, целесъобразното, божественото, но също така всеки е различен, у всекиго е вложил различни дарби и тези дарби трябва да бъдат разкривани. Според това всеки сам си избира начина по който да живее собственият си живот, своят план, своята стратегия. Ето защо за да разберем кои сме ние и как трябва да живеем живота си е най-добре да съдим по това, какъв е нашият потенциал и какви в крайна сметка можем да бъдем.

Всеки човек е различен, всеки си има характер, ценности, принципи и виждания за живота и способности. Според тези фактори си избираме пътят по който да вървим. Житейската стратегия е начин по който избираме да живеем, стратегията която трябва да спазваме, ако искаме да постигнем нещото, което сме си поставили като цел. Било то щастие, успех, пари или власт. Всеки трябва да има собствена стратегия, без нея той е загубен. Въпреки това има хора, които си мислят, че нямат стратегия и разчитат винаги на последният момент, но нима това не е стратегия. Според мен дори и да казва човек, че няма стратегия, то един вид точно това му е стратегията.

Житейската стратегия е този принцип, за който човек се бори да спазва и следва. Никой не е казал, че тя е измислена предварително, просто всеки човек си има свой възгледи, идеи и възприятия и точно според тях стратегията се пише в движение. Това обаче доказва, че тя винаги може да се променя в зависимост от обстоятелствата, който каквото и да казва за това, че има твърди принципи и ценности, не може да ги спазва във всеки един от случайте, защото човек никога не знае пред какво ще се изправи и как ще го поставят обстоятелствата, какви решения и действия ще трябва да предприеме. Не винаги житейската стратегия на всеки е правилна. Никой не е безгрешен, което значи, че няма перфектната житейска стратегия, която трябва да бъде модел, шаблон за подражание.