Житейската философия на Елин Пелин в сборника Под манастирската лоза

План-конспект

Увод: Сборникът Под манастирската лоза е най-цялостната книга на писателя,най-зрялата и най-мъдрата.Създавайки разкази-притчи за живота на светците,Елин Пелин разкрива разбирането си за живота на бедните и за живота въобще,изобличава лицемерието,аскетизма,фанатизма,религиозния мистицизъм, сковаващите догми на религията и утвърждава човешкото у човека.Пародийното в замисъла на творбата се състои в това,че авторът пише не за грешни люде,а демаскира и разбулва грешността на светиите.Но неговата книга не разобличава греха,а в много случаи го утвърждава като нещо човешко,земно,естествено.Проблемите разглеждани в сборника са за доброто и злото,за греха и изкуплението,за силата и чистотата на християнската вяра.

Теза: Герои в разказите са духовните лица-монаси и свещеници.В представите на народа те са образец на християнски добродетели,а Елин Пелин ги показва като носители на съвсем обикновени човешки страсти и пороци.Автора избира духовни лица не толкова да разобличи духовенството,колкото да покаже,че и те като всички останали хора са склонни да извършват грях,да се отдават на сладостите на живота,които религията смята за недопустими.

I-ва подтеза: Прозренията и важните истини за човешкото съществуване,до които достига отец Сисой.

II -ра подтеза: Съзнанието,че Бог се постига и в любовта,и в живота,а не в принудителния аскетизъм-Очите на свети Спиридон

III -та подтеза: Прозрението,че добрия човек трябва да може да прощава,да прави добро и на най-лошия-Огледалото на свети Христофор

IV-та подтеза: Проблемът за двойствеността на човешкото битие,скритата и видимата страна на човешката същност разкрит в разказа Чорба от греховете на отец Никодим

V-та подтеза: Грехът и опрощението в разказа Занемелите камбани

Извод: