Христо Фотев

Жетварят

Не вали. Престана с класовете

облака да разговаря.

Мъдри и не мъдри, отстъпете,

посрещнете моя брат, жетваря.

Той върви - жениха на земята,

зрялата, която чака сърпа.

Върху раменете му дъгата

затрептя като сватбарска кърпа...

И отново слънцето разгаря

на небето зреещо венеца...

Аз вървя три стъпки след жетваря

с древната цигулка на щуреца

да му свиря, леко да му бъде.